"Когато преди време написах Етюди за един пръст и през ум не ми минаваше, че един ден наново ще седна да пиша книга. Е, както казват: "Никога не казвай никога". Нещата си следваха определена логика и явно едно нещо влачи след себе си друго: първо книга, след това групата Осите. След това идеята да посвирим стари рок парчета, която пък доведе до писане на собствената музика в този стил. Покрай работата с Осите преслушах тонове със стари рок парчета и така ми хрумна идеята за настоящата книга - истории, вдъхновени от любими, леко позабравени, но оставили трайни следи в душите на моето поколение песни. Хем ... |
|
|
Повечето истории в тази книга са не само съвременни, но се случват докато минаваш наблизо или си спрял за разговор с някой от основните герои. Понякога присъства Бога на случайността, в повечето случаи само се чувства неговата намеса. От тази близост скоро разбираме, че сме свързани с някогашните ченгета и партийни недоносчета, ограбили скоропостижно каквото можеше да се ограби. Приличаме на тях, дори когато ги мразим или протестираме срещу некадърността и животинската им алчност. Имаме не по-малко общо и с човешките същества, изхранващи се от контейнерите с боклук, както и с политиците, които понякога са бизнесмени, ... |
|
|
Сборник с лозунги от времето на социализма."След глад и мизерия - тежка индустриализация! Рейган - враг номер едно на тутраканската селищна система. Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглоден с 0.02 ст. Да живее 10-и септември, ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! 25 години размяна на циркови номера между СССР и България!" Из книгата ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
"Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се ... |
|
|
"Пророците не са разказвачи на захаросани истории, те са призвани от самия Бог да са свидетели и свидетелстват най-първом за Божия гняв. А бог се гневи най-вече на невежите люде с бавни умове и ни наставлява да не бъдем като тях. Той ни въвежда в смисъла, без който нищо няма значение. Тъкмо в този хоризонт Николай Петков ще вкара малките пророци в диалог с Омир и големите елински философи, но и с Брюсов, Борхес, Кафка, Яворов, Вапцаров, Пабло Неруда, Айзък Айзимов, Константин Павлов, даже с музиката на Пинк Флойд - в хоризонта на смислообразуването. Ще ги впише в общочовешката библиотека на библиотеките. В нея ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Сега той живее в разкошна вила във Франция, сред колекция от произведения на изкуството от световна класа и е женен за наследница на фармацевтична империя. В света на Рипли всичко изглежда безгрижно, докато телефонно обаждане от Лондон не нарушава спокойствието му. Схема за фалшифициране на картини, която той създава преди няколко години, е на път да бъде разкрита. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка. В този втори роман от поредицата за Том Рипли Патриша ... |
|
|
Ще проследим един живот, обхванал четири исторически събития - въстанието през 1923 година, партизанското движение, установяването на така наречената народна власт и разгрома на горяните. Героят на книгата има необичайно участие в тези борби. Няма да го видим въоръжен или със знаме в ръка. Заел се е с не по-малко трудна цел - да предотвратява конфликти. За да не се пролее кръв в мястото, където живее. Той е богат, успял човек. Но в зряла възраст го чакат изпитания. Идват управници, чието основно занимание е да търсят и откриват врагове. За да се настанят в домовете им. Това не подминава и образа, описан в тази книга. Той ... |
|
|
Драматичната любовна история на прочутия, но вече не млад художник Оливие Бертен и светската красавица графиня Дьо Гилроа по всичко изглежда е устояла на изпитанията на времето. Нещата се променят, когато Бертен среща подрастващата дъщеря на графинята - Анет - след дългото ѝ отсъствие от Париж. Разцъфващата красота на Анет привлича неудържимо художника и заставя любовниците да разберат, че илюзията не може да бъде вечна, че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. С тъжна ирония, лиризъм и тънък психологизъм Мопасан проследява природата на страстта - от нейното зараждане до трагичната развръзка.& ... |
|
|
В последната си творба - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба, издадена посмъртно, - Чарлс Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда - художника Робърт Кръм."Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено." Чарлс Буковски "Буковски шокира ... |
|
|
Една проститутка в ролята на Майка Тереза... Уроци по пиано с катастрофални последици... Таен план за убийството на Бог... Един младеж отказва да търкаля камъка на Сизиф... Докъде може да доведе необмисленото четене на книги... Няколко подслушани разговора на опашка за представление на Хамлет... Църковна служба със страстно разпятие... Един писател се опитва да убеди съпругата си, че не възнамерява да се самоубие... Посещение на младо момиче в дома на възрастен мъж в опит за прощален спектакъл... Момче, което преминава през Ада заради един джобен часовник... Как се пише разказ без първо изречение... Портрет на мъж без ... |
