"Няма прошка за красотата. Няма опрощение за греха да се родиш жена. Няма и спасение в нощта, когато Черният човек идва да вземе това, което смята, че Бог му е отредил... Една жена се завръща от чужбина, за да се изправи срещу миналото си, от което е избягала отчаяно. Минало, изпълнено със зловещи тайни, със скрито и явно насилие, с безогледни мъжки желания, алчна власт и безнаказаност за злото. Там едно дете се опитва да изкупи грехове, които не са негови, и пак там трима мъже, които денем се радват на успех и уважение под мантията на своята вяра, се превръщат в чудовища нощем. Един от тях е Черният човек, но ... |
|
|
"Какво може да събере в един художествен свят филма Коса, романа По пътя, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа Жив. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения - с разгневена доброта." Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, ... |
|
|
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |
|
|
Повечето истории в тази книга са не само съвременни, но се случват докато минаваш наблизо или си спрял за разговор с някой от основните герои. Понякога присъства Бога на случайността, в повечето случаи само се чувства неговата намеса. От тази близост скоро разбираме, че сме свързани с някогашните ченгета и партийни недоносчета, ограбили скоропостижно каквото можеше да се ограби. Приличаме на тях, дори когато ги мразим или протестираме срещу некадърността и животинската им алчност. Имаме не по-малко общо и с човешките същества, изхранващи се от контейнерите с боклук, както и с политиците, които понякога са бизнесмени, ... |
|
|
Сборник с лозунги от времето на социализма."След глад и мизерия - тежка индустриализация! Рейган - враг номер едно на тутраканската селищна система. Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглоден с 0.02 ст. Да живее 10-и септември, ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! 25 години размяна на циркови номера между СССР и България!" Из книгата ... |
|
|
Дали часовниците все още бият 13? Кой е Големия брат? Нима още ни наблюдава? Коя е Джулия от 1984? И още - как и защо младият бирмански полицай Ерик Блеър се превръща в световноизвестния писател Джордж Оруел? И как се е родил този прочут писателски псевдоним в света? Светец, пророк или грешник е бил Оруел? Коя е причината за ранната му кончина? Как се раждат гениите и умират ли наистина те? На тези и още много други тайни и загадки от живота и творчеството на Джордж Оруел се опитва да отговори Клери Костова-Балцер. Мистериите, литературните мистификации и шаради от произведенията му я водят в малкото градче Саутуолд ... |
|
|
Повестта Последните страници от дневника на една жена, наричана от критиката - най-декадентската книга в руската литература, се появява през 1910 година и първоначално е забранена от цензурата по обвинение в неморалност. След известно време наказателното преследване е спряно и повестта заживява свой живот..."Творецът Брюсов се интересува от силните чувства на силните хора, изгубили пътя и готови да се потопят до самото дъно - в царството на мрака." Афанасий Мамедов "Брюсов, като никой друг, беше подходящ за титлата - майстор. Майстор, маестро - недостижим в поезията, в прозата, в критиката. Недостъпен. ... |
|
|
"Когато преди време написах Етюди за един пръст и през ум не ми минаваше, че един ден наново ще седна да пиша книга. Е, както казват: "Никога не казвай никога". Нещата си следваха определена логика и явно едно нещо влачи след себе си друго: първо книга, след това групата Осите. След това идеята да посвирим стари рок парчета, която пък доведе до писане на собствената музика в този стил. Покрай работата с Осите преслушах тонове със стари рок парчета и така ми хрумна идеята за настоящата книга - истории, вдъхновени от любими, леко позабравени, но оставили трайни следи в душите на моето поколение песни. Хем ... |
|
|
"Пророците не са разказвачи на захаросани истории, те са призвани от самия Бог да са свидетели и свидетелстват най-първом за Божия гняв. А бог се гневи най-вече на невежите люде с бавни умове и ни наставлява да не бъдем като тях. Той ни въвежда в смисъла, без който нищо няма значение. Тъкмо в този хоризонт Николай Петков ще вкара малките пророци в диалог с Омир и големите елински философи, но и с Брюсов, Борхес, Кафка, Яворов, Вапцаров, Пабло Неруда, Айзък Айзимов, Константин Павлов, даже с музиката на Пинк Флойд - в хоризонта на смислообразуването. Ще ги впише в общочовешката библиотека на библиотеките. В нея ... |
|
|
Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Сега той живее в разкошна вила във Франция, сред колекция от произведения на изкуството от световна класа и е женен за наследница на фармацевтична империя. В света на Рипли всичко изглежда безгрижно, докато телефонно обаждане от Лондон не нарушава спокойствието му. Схема за фалшифициране на картини, която той създава преди няколко години, е на път да бъде разкрита. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка. В този втори роман от поредицата за Том Рипли Патриша ... |
|
|
Ще проследим един живот, обхванал четири исторически събития - въстанието през 1923 година, партизанското движение, установяването на така наречената народна власт и разгрома на горяните. Героят на книгата има необичайно участие в тези борби. Няма да го видим въоръжен или със знаме в ръка. Заел се е с не по-малко трудна цел - да предотвратява конфликти. За да не се пролее кръв в мястото, където живее. Той е богат, успял човек. Но в зряла възраст го чакат изпитания. Идват управници, чието основно занимание е да търсят и откриват врагове. За да се настанят в домовете им. Това не подминава и образа, описан в тази книга. Той ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
