Прощално Пред края на последната ми песен, спокоен съм и окрилен. И пътят ми се струва някак лесен, мигът последен - просветлен. Прерязвам вена - нов куплет се ражда, куплет за мъртвата любов! Отрова пия - ум и плът разяжда, и бавно глъхне моят зов! Назад поглеждам - минало презрено! Напред - единствен краят тих! Животът и съдбата отегчено дочитат моя сетен стих! Герган Ценов Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се ... |
|
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
|
Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на средства за наем. Веднага ... |
|
|
"Насладата от романа Звездопад на Зорница Джоринска мога да сравня с посещение в красива паралелна вселена, от която пазим несъзнаван спомен. Героите в него, принудително затворени в тесен кръг поради пандемията, усвояват настоящето опипом, с внимателни стъпки и изведнъж се хвърлят презглава в коварния мрак на непростеното минало. Това е техният начин да се свържат здраво помежду си в стремежа им нищо да не увреди съвършения свят, чието равновесие с толкова любов поддържат. И да оцеляват. Заедно с изкуството, тяхна котва в живота им, с което не се разделят нито за миг. Книга за ценители, книга за размисъл и ... |
|
|
Сборник с разкази и новели. Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на ... |
|
|
Съвременен български роман за любовта, преходното, човешкото и вечното."Зрелищното, свръхестествено четиво се продава добре. На този фон да описваш всекидневието, е истинско предизвикателство. С обикновени думи от разговорната реч, без ефектни метафори, в които наднича авторско самолюбуване, с пестелива изразност. Когато това приковава вниманието ни, заслужава да се запитаме: Как се е получило? С искреност. Такава е книгата Кая на Дияна Тончева. С делничен език авторката поетизира старческата самота, чаровното нетърпение на младите, трогателното доверие на животните към човека. Предава ни го без гръмко обобщение, а ... |
|
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
|
|
Съставител: Григор Добрев. ... "Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми. Когато си доволен от малкото, ще дойде голямото. Ако си слаб огън, малко капки дъжд могат да те угасят. Защо си остарял? - Защото не си чел, не си мислил, не си обичал. Не ходете да хлопате на затворени сърца. Аз не плача за хората, когато умират, а плача за тях, когато не се обичат." Петър Дънов ... |
|
|
"Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка. Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля. И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, ... |
|
|
"В Артистично лято Матей Стоянов, авторът на многотомната сага за Алес Гут и Ники Франсето, продължава своята летопис за абсурдните, гротескни, страшни и смешни години на българския комунизъм. Този път с други герои, но от същия тип - столичната бохема. Органично свободни, защото са градски хора, имунизирани сякаш по рождение - без патос и героична жестикулация - срещу абсурдите и простотията на тоталитаризма, и затова, също тъй органично (почти без причина, по инстинкт), мразени от същата тази тоталитарна простотия. Хитруващи и простодушни, изкушаващи се, падащи, обичащи, изневеряващи - живи в атмосферата на един ... |
|
|
В последната си творба - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба, издадена посмъртно, - Чарлс Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда - художника Робърт Кръм."Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено." Чарлс Буковски "Буковски шокира ... |
