В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна ... |
|
|
Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Сега той живее в разкошна вила във Франция, сред колекция от произведения на изкуството от световна класа и е женен за наследница на фармацевтична империя. В света на Рипли всичко изглежда безгрижно, докато телефонно обаждане от Лондон не нарушава спокойствието му. Схема за фалшифициране на картини, която той създава преди няколко години, е на път да бъде разкрита. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка. В този втори роман от поредицата за Том Рипли Патриша ... |
|
|
Ще проследим един живот, обхванал четири исторически събития - въстанието през 1923 година, партизанското движение, установяването на така наречената народна власт и разгрома на горяните. Героят на книгата има необичайно участие в тези борби. Няма да го видим въоръжен или със знаме в ръка. Заел се е с не по-малко трудна цел - да предотвратява конфликти. За да не се пролее кръв в мястото, където живее. Той е богат, успял човек. Но в зряла възраст го чакат изпитания. Идват управници, чието основно занимание е да търсят и откриват врагове. За да се настанят в домовете им. Това не подминава и образа, описан в тази книга. Той ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
След успеха на дебютния си сборник Баница с локум, Еди Румян ни представя втория си сборник Последен шанс, където отново ни показва магията на късия разказ с неочакван обрат. Читателят се потапя в градската среда на различните епохи, докосва се до съдбите на героите и открива нови въпроси и отговори за себе си."Усмивките, от които боли, болката, която те оставя усмихнат, тривиализираната низост на всекидневното поведение, необикновеното достойнство на неочакван герой - разказите от новата книга на Еди Румян докосват човечността, която сме забравили, че носим, и дават нов живот на думата шанс. Не без да ни ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
Прощално Пред края на последната ми песен, спокоен съм и окрилен. И пътят ми се струва някак лесен, мигът последен - просветлен. Прерязвам вена - нов куплет се ражда, куплет за мъртвата любов! Отрова пия - ум и плът разяжда, и бавно глъхне моят зов! Назад поглеждам - минало презрено! Напред - единствен краят тих! Животът и съдбата отегчено дочитат моя сетен стих! Герган Ценов Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се ... |
|
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
|
Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на средства за наем. Веднага ... |
|
|
"Насладата от романа Звездопад на Зорница Джоринска мога да сравня с посещение в красива паралелна вселена, от която пазим несъзнаван спомен. Героите в него, принудително затворени в тесен кръг поради пандемията, усвояват настоящето опипом, с внимателни стъпки и изведнъж се хвърлят презглава в коварния мрак на непростеното минало. Това е техният начин да се свържат здраво помежду си в стремежа им нищо да не увреди съвършения свят, чието равновесие с толкова любов поддържат. И да оцеляват. Заедно с изкуството, тяхна котва в живота им, с което не се разделят нито за миг. Книга за ценители, книга за размисъл и ... |
|
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
