"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
|
Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на средства за наем. Веднага ... |
|
|
"Разказите на Луиза Кадиян я представят като истински писател с няколко неща: тя умее да намира интересни сюжети - драматични, комични или трагикомични, но носещи голям житейски заряд, да разказва динамично и експресивно, емоционално и в крайна сметка съпричастяващо читателя към историята, в която е въвлечен. Стилът ѝ е модерен, кинематографичен, без излишни описания, а внушенията ѝ са провокиращи по отношение както на споменатото читателско съпричастие, така и на нравствената му ценностна система." Проф. Кирил Топалов ... |
|
|
Алберт Айнщайн (1879 - 1955), носител на Нобелова награда за физика, е признат за най-влиятелния учен на ХХ век. Блестящ интелектуалец с афористична мисъл, ангажиран с редица обществени каузи, той още приживе се превръща в мит. Айнщайн е едно от най-разпознаваемите лица в цял свят, а името му - синоним на гений."Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.""Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.""В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предразсъдък.""Никога не мисля за бъдещето - то така ... |
|
|
В книгата Свободна зона - Часът е 9 без 5 са събрани коментарите и анализите на журналиста и водещ Георги Коритаров, които той правеше в рамките на пет минути, преди началото на прочутото му предаване по Телевизия Европа - Свободна зона в периода от 4 януари до 5 април 2021 година. Това беше и последното му предаване. Георги Коритаров си отиде на 6-и април 2021 година."Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете - остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез ... |
|
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
|
"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка. Убеден съм, че тези ... |
|
|
Съставители: Деян Енев, Златозар Петров. ... "Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов. Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина." Деян Енев "Тази книга отдава дължимото на един неизвестен за широката публика човек, който не се осмелява да се нарече писател, но знае, че е писател. Той пише така, както и говори - трескаво. И когато веднъж му го подхвърлих, отвърна, че по-голям комплимент от ... |
|
|
Сборник с разкази и новели. Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |
