"– Виж арлекините! – Какви арлекини? Къде са? – Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!" Из книгата Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, ... |
|
|
Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка - красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата ... |
|
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
|
Уилям Бут, простодушен провинциалист, пише прилежни дописки за голям лондонски всекидневник относно навиците на дивите животни. След поредица от недоразумения, грешки и комични ситуации, Бут е назначен за военен кореспондент на вестника във въображаемата африканска страна Ишмилия, където се носят слухове за предстояща революция. Въпреки че няма и най-малка представа за какво е изпратен и какво очакват от него шефовете в Лондон, Бут произвежда сензационни новини и сам се превръща в сензация. Блестяща и непочтителна сатира на британската вестникарска индустрия, с нейното трескаво и безогледно преследване на горещи новини, ... |
|
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
|
В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
|
Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |
|
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
|
Една лична история ... Тимоти Гартън Аш (1955) е изтъкнат британски историк, публицист и журналист, преподавател в Оксфорд. Носител на наградите ”Джордж Оруел”, ” Съмърсет Моъм ” и на Европейската награда за есеистика, удостоен с ордени за заслуги от Чешката република, Германия и Полша. Член на Кралското общество за изкуства. През 1978 г. един млад англичанин, историк, пребивава известно време в Източен Берлин, за да подготви докторската си дисертация на тема Третия райх. Двайсет години по-късно, след падането на Стената, той се връща там, за да проучи похватите на някогашната държавна сигурност в бившата ГДР. И ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
