Давид Коен осъзна, че се случва нещо необичайно. Младежът в тъмни дрехи и с доста обемиста раница на рамо, който само преди малко се беше навел да завърже връзката на обувката си, се бе изправил рязко. Не отнесеното му изражение стъписа Давид. Раницата беше останала върху настилката, докато притежателят ѝ с несигурна крачка се отдалечаваше от нея. Ако беше какъвто и да е друг, а не израелец, Давид Коен щеше просто да подвикне на младежа, че си е забравил нещо. Но за него изоставеният багаж означаваше само едно: бомба. Кървав атентат разтърсва спокойния и подреден Берн. Сред жертвите е притежателят на опасен за ЦРУ ... |
|
Изкуството да се живее. Да не пречим на самите себе си. Остаряването - въпрос на избор. ... От далечната древност до наши дни две са водещите неща, които определят поведението на човека – борбата за оцеляване и борбата за свобода на избора. Изборът ни е свързан както с нещата от ежедневието, така и при решаването на по-кардинални въпроси, от които понякога може да зависи животът ни. Когато правим оценка обаче, обикновено повече се спираме на резултата и недостатъчно обръщаме внимание на избора. В бързо променящата се действителност невинаги сме наясно и какви са възможностите за избор. Невинаги можем достатъчно точно ... |
|
"Антидевственицата" е втора част от култовата еротична поредица "Емануела". Животът в екзотичния Банкок, в градините на любовта, сред аромат на жасмин, предлага на дръзката Емануела, чиято красота е "по-съвършена от изящните извивки на богинята", да дръзне и полети към вечната чувственост, като ни посвети в своята мисия: "Тя, тя бе богиня от безпаметно далечно минало, но с каква цел бе създадена, за какво неповторимо бъдеще бе предопределена? Не ви нося удоволствието на мига, а удоволствието на далечното бъдещо време... На въпроса, който една жена ѝ бе задала, тя даде невъзможен ... |
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в списание ... |
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
Разследванията на Публий Аврелий. Книгата е част от поредицата "Древноримски загадки". ... Полегнал удобно върху един диван в таблинума, сенатор Публий Аврелий Стаций посръбваше на малки глътки топло Фалерно от своя бокал, като от време на време кимаше в знак на съгласие. Помпония говореше почти от половин час и патрицият беше вече осведомен за всички скандали в Древния Рим, като се започнеше от тези, които засягаха безсрамната императрица Валерия Месалина. Вниманието на Аврелий, приспано от непрестанното дърдорене на матроната, се отклоняваше недоловимо в други посоки: към старинните керамики от колекцията му, ... |
|
В тази книга са описани важни събития от средата на V век. По това време хуните печелят триумфални победи навсякъде из Европа, но не и срещу българите, които, опрели яко гърбове на величествения Кавказ, в течение на много години продължават героично да се съпротивляват, но накрая претърпяват все пак поражение от корпус, командван лично от брата на страшния Атила. За да запазят независимостта си, те са принудени да изпратят единствения син на владетеля, малкия Ирник, като заложник в двора на хунския владетел. Там той бива осиновен от него и получава името Ернах. След много години, когато Атила е вече мъртъв, ... |
|
Втората световна война е огромна катастрофа, причинена от хората. Краят ѝ издига два проблема над всички останали: възстановяването и новия политически ред. Техни символи стават съответно Американската помощ (главно планът “Маршал”) и Организацията на обединените нации. Основна задача на ООН е предотвратяването на военни конфликти и по-специално на мащабни войни, включващи ядрено оръжие, но създаването на ООН и свързаните с нея организации е също така с цел подпомагане на благополучието, облекчаване бедността и защита на справедливостта. Едновременно с това политическата карта на света претърпява изменения, ... |
|
Мулатът обаче си въобразяваше, че е в безопасност. Но смъртта го очакваше, макар че тя дойде не от там, откъдето той се страхуваше. Докато стоеше зад войниците и дразнеше пленниците, до него се промъкна тъмна фигура. Това бе фигурата на жена, на величествена жена, чиято необикновена красота личеше даже и на лунната светлина... Всичко трая няколко секунди. Жената се прокрадна до мулата. След миг тя сякаш обгърна шията му с ръка. Нещо блесна под лунната светлина като желязо. Това бе живо оръжие – страхотната гърмяща змия! Майн Рид (1818 – 1883) е роден в Северна Ирландия, но по произход е шотландец. Учи в Кралското ... |
|
Китай е най-бързо развиващата се икономика в света и определено е държава, която заслужава по-специално внимание. Интересен и неоспорим факт е, че начинът на развитие и управление на тази страна е напълно различен от този на европейските държави. Тези методи могат да се сторят алогични, но те са продиктувани от древни традиции, вярвания и възприемане на света от китайците. "Кратка история на Китай" разполага с 24 карти, три вложки със снимков материал и индекс, който улеснява търсенето на конкретни личности и понятия в книгата. Книгата обхваща историята на Китай от праисторическите находки и сведения за ... |