"Ятаган и Меч" е исторически роман в пет части. Това е увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг. Единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа – хайдут. В книгата се разказва за това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове. Петлогията е драматичен разказ в духа на най-добрите балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, сблъсък на две култури, на две религии и на два характера. Книгата изследва в дълбочина балканската душа и дава отговори на много ... |
|
|
Българите имаха високи изисквания към себе си. Те бяха жизнени, любознателни, задълбочени, осъзнати, хора на дълга и честта, които непрекъснато общуваха с орендата и бяха в неразривна връзка с Бог. Всеки един от тях се опитваше да превърне живота си в легенда, достойна да бъде разказвана от тумирите, да превърне Пътя си в мисия. Те бяха българи, светли глави, духовни същества и светеха и грееха, те не бяха луни, а слънца. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
Историята не е само знание и факти, тя е и емоция. Ние не бива да смятаме, че като запишем някакви цифри и факти, мисията ни е завършена. Тумирите трябва да помним, че историята или е жива и държи народа буден и борбен, или е безсмислена. Тази наука не може да бъде формална, само регистрираща това или онова събитие. Целта на историята е да съхрани паметта, да поддържа народа жив, да го прави все по-силен, да го подготви и да му осигури бъдеще. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Ние сме българи и не от земя, а от небе сме направени. Тук, на Запад, християните и евреите твърдят, че са създадени от земя и кал, а ние сме направени от облаци, звезди, огнени изгреви и залези, вятър, дъжд и сняг, слепени с оренда, заченати и родени в небесната твърд. Ние сме нежни и деликатни като повея на вятъра и страстни като буря. Ние сме хора на Небето и един ден ще отидем отново там, където нашите предци-звезди ни очакват, в саракта! Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
България е свята и свещена, тя е сарактът, вместилище на душите на всички българи, живели някога, тя е еманация на духа, честността и справедливостта, тя е мисия и Път, връзката на Бог с хората. Днес трябва да се стремим да бъдем достойни хора, да се уважаваме не заради някой друг, не заради миналото, дори не заради бъдещето, а заради днешния ден, защото ние сме героите, които трябва да преведат българите през живота, да опазим и съхраним духовната, истинска и чиста България. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българите са мисиянски народ, защото само ако следват мисията се чувстват пълноценни. Те биха се сплотили и обединили около този, кото им посочи достойна цел, заради която да живеят. Канът ювиги трябва да направи това за своя народ. Мисията трябва да бъде значима, за да може народът да се извиси и да стане силен и решителен. Българите биха пожертвали и живота си, но само за нещо истинско и изключително. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Воин не означава само да се тупаш в гърдите, дори не е това да участваш в битки, а да проявяваш непреклонност и твърдост, да вървиш, дори когато устоите под нозете ти ги няма и не си сигурен в посоката, да се бориш, дори когато си изгубил представа за Добро и Зло. Воинът е онзи, който постоянно търси и намира устоите си, върви без да спира и води останалите след себе си. Точно в такива моменти, когато всички се губят и спират, той продължава и ги повежда напред. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Велика България, за която мечтаеше, не бе България, владееща много земи и имаща силна армия. Не със силата си тя можеше да стане велика. За него Велика България щеше да е велика с духа си, с това, че подслоняваше саракта в себе си. Територия, народ и саракт в едно, това бе Велика България. Нея щеше да я има едва тогава, когато всички българи бяха мъже на дълга и честта. Велика България е, когато канът ювиги властва справедливо и води българите по Пътя на духа и мисията." ... |
|
|
Български исторически роман. "Канът на българите трябва да бъде могъщ, неговата сила и оренда извират от дълбините на Небето и Земята, но в същото време той трябва да бъде деликатен към болките, горестите и страховете на своите деца - българите. Той трябва да им осигури сигурност, спокойствие, стабилност, самочувствие, мисия и пълноценен, осъзнат живот. Българите предаваха душите си в ръцете на своя баща - кана ювиги, и бяха негови достойни синове." ... |
|
|
Български исторически роман. "Българите са способни хора, които създават неща, смятани за невъзможни от другите. Това е силата на този народ, който мечтае, дерзае, предизвиква Бог, макар и малък, дръзва да се сравнява с големите, изправя се дори срещу самата природа и може да съществува там, където всички се огъват. Той прави крачка напред, когато другите отстъпват, отстоява това, което останалите предават и забравят. Българите са горд народ, с чест и достойнство, които могат да будят само уважение." ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
"Всеки човек, почел поредиците "Тангра" и "Артур", може да се нарече българин. Днес ние трябва отново да възродим България, да я създадем и въздигнем от пепелта на нихилизма, омразата и страха. Природата на орендата е такава, че тя избухва и ние трябва да се възползваме от това. Днес българите се намираме в същото положение, както по времето на Авитохол, Османското робство, вековете, в които са се опитвали да ни заличат. Сега България не е по-жива от тогава и от нас зависи какво ще завещаем на потомците си. Краят на книгата не е краят, а началото на България. Написах тези книги, за да покажа, че ... |
