Оренда се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите "Да" също ... |
|
|
Български исторически роман. ... Влез в чудния свят на Токораз Исто. Погледни внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. Чрез думите и историите ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България ще продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне ... |
|
|
"Ятаган и Меч" е исторически роман в пет части. Това е увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг. Единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа – хайдут. В книгата се разказва за това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове. Петлогията е драматичен разказ в духа на най-добрите балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, сблъсък на две култури, на две религии и на два характера. Книгата изследва в дълбочина балканската душа и дава отговори на много ... |
|
|
Българите имаха високи изисквания към себе си. Те бяха жизнени, любознателни, задълбочени, осъзнати, хора на дълга и честта, които непрекъснато общуваха с орендата и бяха в неразривна връзка с Бог. Всеки един от тях се опитваше да превърне живота си в легенда, достойна да бъде разказвана от тумирите, да превърне Пътя си в мисия. Те бяха българи, светли глави, духовни същества и светеха и грееха, те не бяха луни, а слънца. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Многотомната сага "Тангра" е най-големият труд, който описва историята на един народ и българите трябва да се гордеят, че има такава книга, написана за тях. Защото народ, който има толкова древна история, трябва да има и достоен роман, който да я опише."Тангра" е роман достоен за всичко, което нашият народ е преживял през вековете. В него се разказва историята, но не така, както е била фалшифицирана от враговете ни, а истинската, скривана и често премълчавана наша история. Романът съживява въображението на хората, в него митовете и героите оживяват. Той разпалва любов ... |
|
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
|
Историята не е само знание и факти, тя е и емоция. Ние не бива да смятаме, че като запишем някакви цифри и факти, мисията ни е завършена. Тумирите трябва да помним, че историята или е жива и държи народа буден и борбен, или е безсмислена. Тази наука не може да бъде формална, само регистрираща това или онова събитие. Целта на историята е да съхрани паметта, да поддържа народа жив, да го прави все по-силен, да го подготви и да му осигури бъдеще. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
България е свята и свещена, тя е сарактът, вместилище на душите на всички българи, живели някога, тя е еманация на духа, честността и справедливостта, тя е мисия и Път, връзката на Бог с хората. Днес трябва да се стремим да бъдем достойни хора, да се уважаваме не заради някой друг, не заради миналото, дори не заради бъдещето, а заради днешния ден, защото ние сме героите, които трябва да преведат българите през живота, да опазим и съхраним духовната, истинска и чиста България. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Ние сме българи и не от земя, а от небе сме направени. Тук, на Запад, християните и евреите твърдят, че са създадени от земя и кал, а ние сме направени от облаци, звезди, огнени изгреви и залези, вятър, дъжд и сняг, слепени с оренда, заченати и родени в небесната твърд. Ние сме нежни и деликатни като повея на вятъра и страстни като буря. Ние сме хора на Небето и един ден ще отидем отново там, където нашите предци-звезди ни очакват, в саракта! Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българите са мисиянски народ, защото само ако следват мисията се чувстват пълноценни. Те биха се сплотили и обединили около този, кото им посочи достойна цел, заради която да живеят. Канът ювиги трябва да направи това за своя народ. Мисията трябва да бъде значима, за да може народът да се извиси и да стане силен и решителен. Българите биха пожертвали и живота си, но само за нещо истинско и изключително. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
|
Български исторически роман. ... Воин не означава само да се тупаш в гърдите, дори не е това да участваш в битки, а да проявяваш непреклонност и твърдост, да вървиш, дори когато устоите под нозете ти ги няма и не си сигурен в посоката, да се бориш, дори когато си изгубил представа за Добро и Зло. Воинът е онзи, който постоянно търси и намира устоите си, върви без да спира и води останалите след себе си. Точно в такива моменти, когато всички се губят и спират, той продължава и ги повежда напред. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
