Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
|
Габриел Гарсия Маркес е роден в Аракатака, Колумбия, и е един от най-значителните и влиятелни автори в световната литература. Той е и най-видният представител на течението и стила "магически реализъм". Носител е на Нобелова награда за литература за 1982 г. Освен писател е също журналист и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Най-известните негови творби са "Сто години самота", "Любов по време на холера", "Хроника на една предизвестена смърт", "За любовта и други демони", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха" и " ... |
|
|
Градчето, в което се развива действието, е тероризирано от... пасквили. Те се появяват нощем на вратите на хората и сутрин жителите осъмват с нов пасквил. Не се знае нито кой ги пише, нито дали е един човек, или са повече. Пасквилите не са политически, а злободневни. В тях се казват неща, които са известни на всички, но като слухове, а сега се съобщават публично. Ала не се знае и кое в тях е истина, и кое не. Книгата започва с убийство и читателят би помислил, че романът е криминален, но не е, макар и да завършва също с убийство. Канавата на сюжета е противоборството между свещеника на градчето, отец Анхел, и кмета с ... |
|
|
Ново преработено и допълнено издание. ... За да се излекува тревогата, трябва да се обясни. А ние безспорно живеем в смут. Направихме своя избор - да спасим мира. Ала спасявайки мира, наранихме свои приятели. А мнозина от тях бяха навярно готови да рискуват живота си в името на на приятелството. И те изпитват някакъв срам. Но ако бяха пожертвали мира, щяха да преживеят същия срам. Защото тогава щяха да пожертват човека: да приемат да се срутят безвъзвратно библиотеки, катедрали и лаборатории в Европа, да се опустошат нейните традиции, светът да се превърне в облак от пепел. Затова и така се люшкахме от едно мнение на ... |
|
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
|
Една от най-сложните и най-амбициозни творби на Маркес, тя е брилянтен разказ за един карибски тиранин и за корупцията на властта. От милосърдие до измама, от благосклонност до насилие, от страх от Бога до изключителна жестокост, диктаторът в Есента на патриарха въплътява най-доброто и най-лошото от човешката природа. Габриел Гарсия Маркес, прочутият маестро на магическия реализъм, много живо обрисува умиращия тиранин, окован в затвора на собственото си диктаторство. Използвайки новаторски, фантазен стил, преливащ от символични описания, книгата пренася читателя в свят, едновременно въображаем и действителен. ... |
|
|
Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник Еспектадор за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител Калдас, докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище Картахена и цялата ... |
|
|
"Любовна диатриба срещу един седнал мъж" е единствената театрална пиеса на Габриел Гарсия Маркес. Тя е само за една актриса и заглавието на настоящата бележка е първата ѝ реплика, която заслужено може да влезе в списъка на най-известните първи изречения на художествени произведения. Тази пиеса е 33 стандартни страници, колкото една малко по-кратка новела. Но в нея има повече ремарки. Те не са излишни, а напротив, помагат на читателя да изобрази за себе си действията и въобще състоянието на героинята. Също и това, което казва, и защо го казва. Името ѝ е Грасиела. Женена е от 25 години и съпругът &# ... |
|
|
Натаниъл и Рейчъл са брат и сестра и живеят на улица "Рувини Гардънс" в Лондон. Той е на 14, а тя почти на 16, но ще им се наложи да преживеят доста по-възрастни неща. През 1945 г., непосредствено след края на войната, родителите им ги събират след закуска в градината на къщата и им съобщават, че трябва да заминат за една година в Сингапур, където баща им е повишен в ръководител на клона на компанията "Юнилевър" в Азия, а за Натаниъл и Рейчъл ще се грижат много добре. Ще имат и настойник - едър, скромен мъж с плахи движения, заради които двамата младежи му дали прякора Пеперудата. Отскоро живеел на ... |
