И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци", за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено ... |
|
|
Двуезично издание на оригинала от 1919 г. с предговор на английски и български език от проф. Любомир Милетич. ... 486 автентични снимки и една етнографска карта. През 1915 г. България влезе в Първата световна война с голяма надежда за реванш срещу съюзниците разбойници от Балканската война и с мечтата за освобождение и обединение на всички българи на Балканите. За съжаление и този титаничен и отчаян напън на милата ни Родина, мобилизирала почти милионна армия, претърпя тежко поражение, което затвърди окупацията на завладените територии от Гърция, Сърбия и Румъния. Даже допълнително бяха откъснати от България и други ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
"Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи. Даже и ако не би съществувал тоя договор, България трябваше да се застъпва за своите братя. Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент. Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в ... |
|
|
Лица, събития и факти от българската история 1941 - 1989. Любителите на историческото четиво познават Веселин Ангелов най-вече от научното му творчество - статии, студии, няколко монографии и документални сборници. Безспорно негово постижение са Хроника на едно национално предателство, Македонската кървава Коледа, Вик в съня, Третата национална катастрофа, Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944 - 1952), Отличен българин с името Герасим, Да се запази за вечни времена и др. Това, което малко се знае за него, е, че е автор и на десетки статии с научнопопулярно съдържание, оповестени в ежедневния печат ... |
