"Сталин и Македонският въпрос" е уникален труд на вожда на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов, издаден в САЩ през 1947 г. Книгата е големият български удар срещу теорията на сталинизма по националния въпрос. Иван Михайлов по най-категоричен начин громи всички принципи, които Сталин застъпва в брошурата си "Марксизмът и националният въпрос". С този труд последният от великите български революционери и идеолог на българската национална революция от XX в. Иван Михайлов по блестящ начин доказва, че умее да борави както с оръжието, така и с перото. Той воюваше за единството на българската нация и за укрепване на ... |
|
|
"Политическата програма на Илинденското въстание е пример за реалистичност. Другите въстания и освободителни движения на Балканите са имали чисто национален белег. Македонското въстание има - от политическо гледище - друг лозунг за братство между разните народности, независимо, че в Македония мнозинството е Българско. И всъщност две са жертвите, които македонските българи дават в борбата: от една страна материалните жертви, от друга - техният доброволен отказ от обединение с България. Верни към заветите на Илинден - това значи да бъдем верни на първо място към неговите идеи и цели; значи и честно отнасяне към паметта ... |
|
|
"В том трети от спомените си Иван Михайлов включва една глава, озаглавена Македонските славяни са българи. В нея той посочва множество изказвания и документи на чужденци за българския характер на Македония и за решаващото болшинство на българите от нейното население от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Документите са идентични и категорични - във Вардарска и Егейска Македония, заграбени от Сърбия и Гърция, преобладаващото население е българско. То население, което във Вардарска Македония подложено на жестока сърбизация, а в Егейска прогонено, или насилствено погърчено. Въпреки жестокия теро, ... |
|
|
"Този обемист том е първо по рода си най-богато документално издание, в което са включени значително число автентични документи, съхранявани в българските архиви, както и отпечатаните материали на страниците на революционния печат. Тук намират място и недостъпните и малко познати за широкия кръг читатели документални издания на ВМРО. През десетгодишния кървав период (1924 - 1934) ВМРО провежда три редовни общи конгреса - Шести (1925 г.), Седми (1928 г.) и Осми (1932 г.) и участва във Великия македонски събор в Горна Джумая (1933 г.), през който Иван Михайлов израства от обикновен деец на ВМРО в неин първи ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
Второ издание. ... Книгата на Иван Михайлов Македония: Швейцария на Балканите е писана в тежка нелегалност през 1947 - 1948 г. в Австрийските Алпи и издадена в САЩ, гр. Индианополис.В нея лидерът на ВМРО сочи пътищата за разрешаване на Македонския въпрос. Идеите, които развива навярно ще шокират и неговите най-върли противници. Опирайки се на неоспорими исторически факти и на логиката на политическите реалности, Иван Михайлов доказва, че единственият начин за слагане край на нещастията на Балканите е създаването на самостоятелна и независима македонска държава по подобие на Швейцария - отделните етноси (българи, албанци, ... |
|
|
"Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи. Даже и ако не би съществувал тоя договор, България трябваше да се застъпва за своите братя. Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент. Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в ... |
