Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). ... Седмокнижието включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Въведение към тази тематика е студията, посветена на мястото на България и българите в историята на средновековна Европа (VII - XV в.). В нея е направен опит да се разкрият някои от тогавашните български постижения и приноси не толкова във военно-политическо и църковно-религиозно, колкото в книжовно и културно отношение. ... |
|
|
Етнолингвистичният речник на българската народна медицина представя концептите здраве и болест в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като проучва техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище, което обхваща областите Мизия, Тракия и Македония. ... |
|
|
Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903 - 1912). Настоящата книга си поставя за цел да очертае възможно по-плътна картина на състоянието и дейността на Българската екзархия и екзархийските институции в Македония - митрополии, архиерейски наместничества и църковни общини, както и взаимоотношенията им с основните политически фактори в Османската империя в следилинденския период. ... |
|
|
Настоящата книга е предназначена за читатели с интереси към историята, медицината, общественото здравеопазване, фармацията, природните науки, архитектурата, политологията, икономиката, иновативните технологии на древността и други. Трако-пеласгите създават на Балканите и в съседните ареали иновативна, високоразвита култура, известна като Дунавската цивилизация. Тя по настоящите данни е възникнала през VII хил. пр. н.е. Епохата е определена от изследователите като златните хилядолетия, през които се поставят основите на най-ранните емпирични науки в Европа, сред които са медицината, градоустройството, хигиената и ... |
|
|
В книгата са изследвани майчиният български език и споменът за българския произход, запазени и досега в Раховец, Призренско (дн. Република Косово), въпреки историческите и политическите превратности. Установяването на съвременното състояние на говорите е от изключителна важност за очертаването на актуалните граници на съвременния български език в неговото диалектно единство. Проф. Лучия Антонова-Василева работи в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Защитила е дисертация на тема "Говорът на с. Волак, Драмско - с особен оглед към морфонологичната система". Хабилитационният &# ... |
|
|
Настоящото издание цели да запознае обществеността с българското историческо присъствие в Солун, както и със съвременните връзки на България и българите с града. Неизвестните или слабо познатите факти от исторически извори и публикации са съчетани в увлекателно повествование, онагледено с богат илюстративен материал и придружено с подбрана литература по темата. Книгата е подходящо учебно помагало за гимназиални и университетски курсове, както и познавателно четиво за заинтересовани от темата читатели в България и чужбина. Тя е насочена също така към дипломати, политици, журналисти и сънародници, чиято родова памет или ... |
|
|
Книгата е посветена на 90-годишнината от откриването и освещаването на Дружествения дом на Биад. Съдържа факти от историята на Биад и НТС. За пълнота в книгата са поместени и три приложения: дейци на БИАД и НТС, взели активно участие в изграждането на Дружествения дом; материалната база на НТС; национални и териториални организации на НТС - Фотогалерия. ... |
|
|
Книгата проучва ежедневието на българите от Западна Тракия в родната земя между XIX и 30-те години на ХХ в. Това е първото цялостно изследване, което е пречупено през погледа на самите хора. Собствените им спомени за преживените събития, съхранени в ТДА-Кърджали и извлечени от лично събран материал, са използвани, за да очертаят спецификите на живота и идентичността им, да се изведат антропологичните граници в областта, прокарани между представителите на отделните етноси. В книгата се търси отговор на въпросите кои са българите в Западна Тракия, как са живели и съжителствали в родната си област, как са се самоопределяли ... |
|
|
Книгата е посветена на новооткрит вид праисторически антропоморфни керамични съдове. Установени са при разкопките на голямото къснонеолитно ямно светилище до Капитан Андреево, Свиленградско, функционирало в края на VІ и началото на V хилядолетие пр. Хр. (5300 - 4900 г. пр. Хр.). По своята иконография изследваните тук антропоморфни съдове са уникални произведения на древното изкуство, без аналог в Стария свят. Като стилизиран образ на богинята Майка са заемали централно място в къснонеолитната обредност, извършвана в светилището. Представят стилизирано женско изображение, състоящо се от биконично тяло и цилиндрична шия, ... |
|
|
Том 4 е посветен изцяло на приложените символи в българския народен ритуал и на техните аналози в славянските, европейските и турските традиционни ритуали. Това означава, че в него са включени сравнителни изследвания, сред които преобладаващите са на славянска основа. Томът съдържа 12 студии и приложение с 90 цветни и черно-бели илюстрации. Основният материал за изследването е документиран и публикуван преди около 30 години, т.е. още в края на ХХ век или по времето, което се счита за златен период в българската етнология и фолклор. Любомир Миков завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски след което постъпва ... |
|
|
Второ издание. ... Енциклопедията Българска народна медицина представя изчерпателно и в систематизиран вид в 1098 статии огромния масив от разпръснати данни за народномедицинския опит. В основата му е залегнала идеята за обредния характер на традиционно медицинската дейност. Информацията за лицата, предметите и явленията от кръга на медицинския обред е извлечена от 1043 извора за българската традиционна медицина: от старобългарските писмени паметници през ръкописните лекарственици от Възраждането до архивните източници и печатните издания на текстове по темата от най-ново време, включително теренни наблюдения на авторите ... |
|
|
Фототипно допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за ... |
