Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
"В тази книга разказвам за личностите, които изградиха ума и сърцето ми. Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си. Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти. Всички те са мои ВДЪХНОВИТЕЛИ. Написах тази книга, за да запазя паметта за тях. Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни." Иво Сиромахов ... |
|
Елинор Уилкинс има щастлив живот - баща ѝ я обича безкрайно, сгодена е за джентълмен от изтъкнато семейство. Ала под повърхността на събитията и нравите тъмнината около Елинор се сгъстява. С умението си да пресъздава дълбоките и противоречиви чувства, таящи се в човешката природа, Гаскел постепенно засилва напрежението в историята, като умело внушава злокобно усещане за предстоящото, което не може да бъде избегнато. За да се справи с трудностите в практиката си, бащата на Елинор наема помощник, когото и той, и Елинор намират за отблъскващ, но който върши перфектно работата си... до настъпването на нощта, в която ... |
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
Има такива чужденци, обикнали България повече, отколкото я тачим ние, българите. Не ги споменаваме всекидневно, но те са се посветили на отечеството ни и с делата си са го променили. Някои още крачат по широкия свят, с други се разделихме наскоро. Немалко от тях са живели преди повече от сто години. Днес също има примери как България придърпва знаменити личности с необяснимия си магнит! Скочили са в обувките ни и са ни приели с всичките кусури, таланти и народопсихология. Интелектуалци и неподкупни професионалисти, пламвали са и са горели до края на дните си от любов към България. Сред тях има писатели, картографи, ... |
|
Любов и излъгани надежди. Пол Манинг, млад мъж, току-що започнал работа под ръководството на харизматичния Едуард Ходлсуорт, инженер, отговорен за прокарването на железопътна линия в провинцията. Тук Пол се сближава със свои роднини по майчина линия, семейството на господин Холман, пастор и фермер с буден ум и жив интерес към всички видове знания. Неговата дъщеря Филис Холман е тиха, резервирана, но добре образована и изключително любознателна девойка, която се сблъсква със смущаващите чувства, съпровождащи съзряването ѝ. Макар между двамата да има и напрегнати моменти, тя и Пол постепенно се сприятеляват. Младежът ... |
|
Италия е една от най-обичаните и предпочитани от туристите в цял свят европейски държави. Съгласни сте с нас, нали? Ако още не сте я посетили, то тази книга ще ви подготви до степен, щом стъпите на италианска земя, да имате конкретни познания за цели градове и области, забележителности и история, вкусове - ооо, вкусове и аромати, които само тук ще откриете и почувствате истински, изобилие от вкусна храна и напитки, културни особености, уникални гледки и очарователни легенди, които ще предизвикат палитра от емоции и желание да посетите отблизо описаното. Въпросът вече няма да бъде дали, а кога ще отпътуваме за Италия. ... |
|
Винаги актуална легенда, която във времена на отчаяние и потисничество успява да вдъхне нова надежда. Романът Кръстоносци ни пренася в бурен, героичен период от историята на Полша. На границата между XIV и XV в. се сблъскват яростно Тевтонският орден и обединеното полско-литовско кралство. Тевтонците признават само правото на силата, а полската шляхта издига в култ свещения дълг да защитава свободата на своя народ и хуманните принципи на рицарския кодекс. Неминуемо се стига до един от най-епичните сблъсъци в средновековна Европа - битката при Грюнвалд през 1410 г. На фона на драматичните исторически събития се ... |
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |