София Лорен е най-голямата италианска дива и една от най-известните актриси на света. Нейната изключителна кариера обхваща над сто филма: има спечелени девет Давида на Донатело, два италиански Златни глобуса, купата Волпи и Златен лъв във Венеция за цялостна кариера, пет Златни глобуса в САЩ, една награда БАФТА, една награда за най-добра женска роля в Кан, Оскар за най-добра актриса през 1962 година за Чочарка и Оскар за цялостно творчество през 1991 година."Всеки етап от живота носи със себе си своите капризи и капани. На трийсет си млад и несигурен, на четирийсет си силен и често уморен, на петдесет си мъдър, може ... |
|
|
Автобиографичен роман. ... Здравейте, приятели и неприятели, Вие, на които искам да разкажа историята на моя живот. И вие, които ще прочетете имената си в този разказ. Знам, че на някои от вас той няма да се понрави, защото ще разтревожи гузните ви съвести. Но бях длъжен да го направя - заради живота, с който се борих, заради несгодите и бедността, и заради постигнатото от мен въпреки това. Заради децата си, които заедно с мен преживяваха кошмара на моите 18040 затворнически дни и нощи. Заради внука ми Асен, които един ден, надявам се, ще разказва на децата и внуците си. "Аз, Асен Генов, заявявам, че всичко, което е ... |
|
|
В интригуващия, изпъстрен с документирани свидетелства на времето разказ за живота на легендарния музикант и бохем Йосиф Цанков читателите вероятно ще разпознаят и публицистичния темперамент на топжурналистката Валерия Велева, която не крие симпатията си към отсъстващия събеседник на поредния си интимен диалог. Но именно това необичайно предизвикателство се оказва и печелившия ход за авторката, а безпогрешно улученият баладичен тон на нейния разказ възкресява не толкова легендата на един музикантски живот, колкото емоционалната памет на всички, които са имали щастието да попаднат в неговата магнетична аура. ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Познати лица и изненадващи нови сили си съперничат в една раздробена империя. След колосално сражение бъдещето на Седемте кралства виси на косъм. Нови и нови заплахи възникват отвсякъде. На изток Денерис, последната издънка на дома Таргариен, властва като кралица с трите си дракона в град, съграден от прах и смърт. Но Денерис има хиляди врагове. Докато те се събират, един младеж предприема изпълнено с премеждия пътешествие, за да намери кралицата - но със съвсем различна цел. Беглецът от Вестерос Тирион Ланистър също тръгва към Денерис. Но най-новите му съюзници не са жалки отрепки, ... |
|
|
Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история! Да убиеш присмехулник остава в световната белетристика като изключителен литературен феномен. Весел, забавен и написан с естествена прецизност, този южняшки роман и днес не е изгубил своя блясък. Брилянтното писателско перо на Харпър Ли прорязва времето и все още учи читателя на удивителен брой полезни истини за живота."Творба с ранга на изключително постижение в литературата, която несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написана... Един роман със силно съвременно звучене." Тайм ... |
|
|
Най-често произнасяната в света руска дума не е Ленин, Сталин или Горбачов, а Калашников. И то е, защото близо осемдесет милиона автомата - надали някой знае точния им брой - се използват на петте континента. За първи път вече прехвърлилият деветдесетте конструктор на всеизвестната щурмова пушка АК-47 открехва душата си - разкулачването и заточението в Сибир, казармата и боевете на фронта, изобретяването на най-прочутото оръжие, животът при Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин... Една наистина невероятна, типично руска съдба, която родената в Москва френска журналистка Елена Жоли разбира и уважава. "Често ме е ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски” са издадени през 1869 г. и са най-известното произведение на френския писател Алфонс Доде. Трилогията се състои от няколко части: Тартарен Тарасконски, Тартарен в Алпите и Порт Тартарен. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ше накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, ... |
|
|
Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече от 4 000). Неговото необятно творчество оказва влияние на няколко поколения от 19 в. насам чак до наши дни. Винсент Ван Гог казва за Гюстав Доре, че е "художникът на народа", защото той представя своето изкуство на масите чрез своите серии от гравюри по литературни творби. Илюстрациите на Доре са останали завинаги в колективното съзнание на ... |
|
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
|
"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ... |
|
|
Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии. За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия. Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова ... |
