Този сборник със събраните пиеси на Сара Кейн съдържа и сценарий за кратък филм "Кожа". Сара Кейн е родена в Есекс, Англия, през 1971 г. Учи драма в Бристолския университет, За кратко време е писател-резидент в Роял Корт Театър в Лондон. Страда от силна депресия, за която два пъти лежи в лондонска болница. Това не й пречи постоянно да пише. Слага край на живота си през 1999 г. в болницата Кингс Колидж в Лондон, като се обесва с връзки за обувки. ... |
|
|
"Яна Борисова е един от най-значителните съвременни български драматурзи. През последните двайсет години тя създаде театрални пиеси, които се играят по сцените на България, Европа и по целия свят. Талантът ѝ провокира нова вълна в българската драматургия. Успя да възпита и да отгледа различна театрална публика. Текстовете ѝ са дълбоки, лични, докосващи, изящни. Те разказват за всичко онова, което ни е неудобно да споделяме, но силно ни вълнува. Езикът ѝ не наранява, а лекува. Отговаря на сложни въпроси. Дава надежда, че не сме сами. Наричат Яна Борисова "световен автор" заради умението &# ... |
|
|
Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и Рец. Става известен с първата си театрална творба "Лов на плъхове" и сценария на телевизионната серия "Алпийска легенда". Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, публикува публицистични текстове и есета. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата "Вюрт" за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. Произведенията на Турини са преведени на повече ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
През 2012 един от най-ярките съвременни австрийски писатели Петер Хандке навършва 70 години. По този повод в книгата са представени неговите две най-нови пиеси. Макар че са различни по форма, между двете пиеси има нещо много общо, защото в техния център е гласът на жената. В центъра е жената с нейните вълнения от срещата й с мъжа. И няма значение кой е този мъж. Няма значение времето, когато се случва това. Няма значение и мястото. Важно е страстта, с която жената върви по своя път. ... |
|
|
"Искам да направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм" - това е мотото на световноизвестния филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер, което го ръководи по много интензивния му творчески път. Наред с 44 филма обаче той създава през краткия си живот и 9 оригинални театрални пиеси, които се играят в целия свят и го превръщат в един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Някои от тях по-късно той сам превръща във филми, посрещнати с много голям интерес. Сега всичките му пиеси се представят за пръв път пред българския читател. По този начин издателство Блек Фламинго Пъблишинг отговаря ... |
|
|
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
