Джейн Еър разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта ѝ е споделена, а радостта ѝ - пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите ѝ вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. ... |
|
|
"В един човек играя аз безброй лица. И всички недоволни". С този епиграф от Шекспир започва трагикомичния разказ на Били Абът – бисексуален писател, чиято житейска история обхваща повече от пет десетилетия. На тринадесет години Били осъзнава, че иска да стане писател и че е влюбен в библиотекарката в своето родно градче – жена на годините на майка му, която всички отбягват. Скоро, Били осъзнава и още нещо – че и той, и много негови приятели, а по-късно и любовници цял живот ще трябва да играят роли, за да избегнат враждебността на обществото към сексуално различните хора. Двете местни театрални трупи ... |
|
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
|
Тази книга на Симеон Радев е сериозен извор за историята на българската литература и на българската литературна и художествена критика. След болката си за Македония, за международната политика по отношение на България след Балканските войни, Симеон Радев ни поднася сериозен и задълбочен прочит на творчеството на: Елин Пелин, Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Александър Балабанов... Иван Вазов. С не по-малко умение и неподражаем стил той се спира на творчеството на известни чужди и български художници от онова време. А колко актуално звучи и днес статията му, озаглавена "Политическо красноречие"... ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
"Видимости" сякаш е продължение на първата книга с хайбуни "Невидимости" на Димитър Стефанов, който използва тази малко позната за нас литературна форма, за да предизвика нашето въображение. Засегнати са редици проблеми и идеи, за да се превърнат в образи, в съчетание на лиризъм и съвременно философско осмисляне. И се появяват хайбуните за "горския тероризъм", за "втория роден език", за буквичката и за думичката, за отсъствието на сегашно време между минало и бъдеще... Читателят има с каква неочаквана посока на чувството и мисълта да бъде изненадан. Хайбуните са написани с чист и ... |
|
|
Четете ги по малко, по няколко, защото всяко хайку е като капчица дъждец по повърхността на езеро. Ако се опитате да обхванете цялата повърхност на водата, няма да усетите стойността на едната капка, която е дошла някъде от висините, за да направи своя мъничък вълшебен кръг и да се слее с езерото на душата. Казаното по-горе не означава, че книгата на Андрей Филипов, вдъхновено илюстрирана от Светлин Русев, няма своята изящна свързваща нишка. Просто не бързайте."Паля цигара, димът расте и ражда стих върху кибрит." Из книгата ... |
|
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
|
"Ето че най-неочаквано проживях цели 80 години. Недопустима възраст за един поет, на когото му се иска да го запомнят млад. Лошото е, че ми се пише все така упорито, вместо да си изживея на спокойствие годините, които ми остават. Не смея да се оплаквам, защото чувам ядосания глас на моята баба, която ми вика отгоре: "Пепел ти на езика!"При това положение, ето че си позволявам отново да ви предложа най-новите си стихотворения, написани през последната 2019 година и дори няколко от сегашната 2020-а. Не гарантирам, че това ще е последната ми книга." Недялко Йорданов ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
