Доктор Виктор Ларенц е един от най-прочутите психиатри в Берлин. Той е уважаван специалист, харизматичен събеседник и любящ съпруг и баща. Но идеалният му свят се преобръща, когато дванайсетгодишната му дъщеря Джози развива загадъчно заболяване. Всевъзможните прегледи не дават резултат - и най-изтъкнатите медици в Берлин не могат да разберат каква е причината за неконтролируемите пристъпи, които я измъчват. Затова Виктор не таи големи надежди, докато чака Джози пред кабинета на алерголога. Само че половин час след като е оставил дъщеря си да влезе сама при лекуващия си лекар, Ларенц осъзнава, че нещо не е наред. Никой не ... |
|
Нека завали ни отвежда на едно пътешествие по напечените от слънцето маршрути на незаконните емигранти в Южна Флорида, калните бойни полета на Виетнам, гъстите планински гори на Северна Каролина и идиличните плажове на най-красивото крайбрежие в Америка. Възможно ли е двама души, събрани от пагубни обстоятелства, да изцелят взаимно раните си и дори да започнат нов живот? Романът Нека завали на Чарлс Мартин отговаря на въпроса какво означава наистина да обичаш някого и с какви саможертви плащаш за любовта си. Али още не може да се възстанови от загубата на любимия семеен ресторант на брега на Флорида, когато внезапно губи ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
Животните нямат бащи Прашните лъчи на вялото слънце пробиват тънкото надраскано стъкло и се приземяват върху празния ъгъл на кухненската маса, където майка ми не слага вече прибори, макар че до миналата седмица го правеше. Побутвам последното парче пица, останало от снощи. Котката, която прибрах от улицата онзи ден, мърка на пода. Дали зъбите ѝ са достатъчно остри, за да пробият твърдата коричка, която запазих. Дали, ако ѝ я подам, ще се покатери на стола, за да заеме свободното място. Евгения Динева "Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и ... |
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по Културология. Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, 2022 г. ... |
|
"Джордан Той ме прие, когато бях на улицата. Не ме използва, не ме нарани, чак стъпва на пръсти около мен. Изслушва ме, защитава ме, вижда истинското ми аз. Но... Когато се прибира от работа, сърцето ми затуптява бясно, а погледът му, изпълнен с желание, ме изгаря. Трябва да спра това. Просто не може да се случи. Сестра ми някога ми каза, че просто няма свестни мъже - а дори случайно да откриеш някой такъв, то той ще е обвързан. Само че не Пайк Лоусън е обвързаният. Аз съм. Пайк Приютих я, защото мислех, че просто помагам. Но дните минават и нещата стават все по-сложни. Трябва да спра да мисля за нея, да престана ... |
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
|
Заплетен скандинавски трилър за три жени, оплетени в дантелената мрежа на измамно бляскавата висша мода. Красотата може ли да спаси света? А поне един човек? Три жени, оплетени в дантелената мрежа на привидно бляскавия свят на висшата мода... Смайващата красота на Анастасия я измъква от дълбоката руска провинция. Сега тя е в Милано, има договор с елитна модна агенция, ходи на невероятни партита и се снима във фотосесии за най-големите марки. А един от най-желаните ергени в цяла Европа, красив и тайнствен благородник, я кани на среща в своето богаташко имение. Приказките понякога се сбъдват, нали? Лив живее със сина си ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
Лентяйството, любовта, яденето и пиенето, безпаричието, лошото настроение, суетата, успехът в живота, стеснителността, облеклото и поведението, паметта... ето няколко от въпросите, върху които разсъждава Джером К. Джером в Празни мисли на един празен човек, щедро подправяйки размислите си със забавни примери, случки и анекдоти в духа, познат от хумористичния му шедьовър Трима души в една лодка. Разсъждава остроумно и мъдро, добродушно и прочувствено, дълбоко и утешително - увлича със сладкодумието си, но и намига шеговито, показвайки, че животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно." ... |
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |