Изданието излиза в луксозната поредица Божествен дух на издателство Захарий Стоянов с превод от немски език на Любомир Илиев или Валери Петров. ... |
|
|
"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху На изток от рая. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода. Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
|
Изданието съдържа три български превода, направени от Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов. ... "Според нас "Хамлет" е главното произведение на Уилям Шекспир. Нито един друг образ, създаден от поета, не ни тревожи, не ни вълнува в такава степен. Има часове, когато усещаме в кръвта си неговата треска. Странният свят, в който той живее, в края на краищата това е нашия свят. Той е този чуден човек, в който всички ние можем да се превърнем при стечението на някои обстоятелства. Той въплътява неудовлетвореността на душата от живота, на който липсва необходимата му хармония." Виктор Юго ... |
|
|
"Масовите насилия съпътстват неотлъчно вековете на Човечеството от предисторията до ден днешен и те, за жалост, ще продължават и в необозримо бъдеще. Водени са безброй войни в различни времена и на различни географски ширини с участието на разни племена, народи и нации, за да се стигне до първата половина на XX век, когато кръвопролитията вземат планетарни измерения. Наричат ги Велики или Големи в зависимост от страната на спечелилите или тази на загубилите, а в някои разпространени езици тези две значение се побират в една и съща дума. С отдалечаването си във времето световните конфликти пораждат нови въпроси и ... |
|
|
"Ако Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки ... |
|
|
Изданието включва Утопия от Томас Мор и Градът на слънцето от Томазо Кампанела. ... Срещнете се със създателите на утопията. В своята Утопия (1516 г.) Томас Мор описва въображаем остров, мистификация на Великобритания, където царят социална, правна и политическа система. Близо век по-късно се появява и Градът на Слънцето - утопично произведение, написано от италианския философ от Калабрия Томазо Кампанела през 1602 г. Двете произведения се нареждат по значимост до Държавата на Платон и представят идеите на великите умове на Европа от XVI - XVII в. Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на ... |
|
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
|
"Зад всяко красиво нещо на този свят има нещо трагично." Младият Дориан Грей пристига в Лондон и със своята красота, остроумие и чар бързо печели симпатиите на обществото. Под крилото на лорд Хенри Уотън, известен хедонист и бонвиван, младият мъж се превръща в светски лъв. Но Дориан знае, че красотата е нетрайна и с нея ще си отидат и облагите, на които се радва като любимец на всички. Когато художникът Базил Холуърд завършва портрета на Дориан, младият мъж е толкова възхитен, че е готов да продаде душата си, за да запази завинаги младостта и красотата си, а старостта и житейските неволи да остави на образа ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
