Поредицата "Mens divinior" ("Божествен дух") на издателство "Захарий Стоянов" представя на българския читател библиофилски издания с илюстрации, изпълнени в техниката на литографията и офорта. Поредицата включва творби на световната и българска класика, илюстрирани от велики майстори или от ярки съвременни български художници. Във време на пълна бездуховност емоционалната и духовната съдържателност заедно с високата графична култура са онази спасителна надежда, с която днешният ден може да приеме предизвикателствата и изпитанията на утрешния.

Новото заглавие, което излиза по знака на поредицата представя колекция произведения на древногръция баснописец Езоп. Името му отдавна се е превърнало в еталон в жанра на басните. Неговите поучителни истории са превеждани и преработвани на много езици и са били пример за творчеството на други известни създатели на басни като Лафонтен и Иван Крилов.

Езоп е легендарен древногръцки баснописец, живял в периода V-VI век пр. Хр. С неговото име се свързва появата на баснята като жанр, като той се счита за неин основоположник. Сред най-популярните басни на Езоп се нареждат "Лисицата и гроздето", "Гарван и лисица", "Заекът и костенурката", "Овчарчето и вълкът". Неговите поучителни басни са преведени на множество езици по света от прочути баснописци, сред които Лафонтен, Иван Крилов и др.

Към днешна дата не може да се твърди със сигурност дали е съществувал такъв автор на басни, или те са принадлежали на различни лица, а образът на Езоп е събирателен. Сведенията относно биографията му са често противоречиви и исторически недоказани. Според някои източници той е роден в областта Фригия, Мала Азия, според други - в град Месемврия, Тракия. За пръв път за Езоп споменава старогръцкия историк Херодот, според който той е бил роб на остров Самос, по времето на египетския цар Амасис (570-526 г. пр. н.е.), след което бива освободен. След като е пуснат на свобода Езоп живее в Лидия в двореца на цар Крез, чието доверие успява да спечели. Той е убит от делфийските жреци. Според легендата Езоп е хвърлен в морето от една скала, обвинен в користолюбие.

Езоп е признат за създател на класическата басня за животни. При написването на своите басни той взема сюжети и идеи от фолклорното богатство. Тези творби са известни, като "Басните на Езоп", а първият, който ги събира и оформя в сборник е Деметрий Фалерски. Преди това басните му са се предавали от уста на уста, подобно на фолклора. Около V век пр. н.е. започва литературната обработка на басните на Езоп, придавайки им метрика (гръцко учение за структурата на стихотворната реч и ритмичността ѝ). Вероятно първият, който се захваща с тази работа е Сократ, след него Калимах, а впоследствие и Барбий. За пръв път в гръцките училища започват да се четат басните на Езоп, което довежда до включването им в сборници и антологии. Трудно е да се каже с точност колко на брой са басните на Езоп. До наши дни са съхранени около 400 от тях, обработени или създадени от него, които са събрани в различни сборници. Едни от най-интересните му басни достигат до нас, събрани в сборниците "Басни", "Светът на приказките: Езоп", "Приказки за най-малките: Езоп" и много други. Отличителни черти на Езоповите басни са тяхната краткост, простота и пълна липса на реторични украшения. Обикновено в съдържанието им има морална поука, която е поместена или в края, или - по-рядко - в началото на творбата. Сюжетите на басните са взети от самия живот. Те са израз на рационалния смисъл на обикновените хора, а не рядко и протест срещу обществената несправедливост. Тяхната етика отражава представата, битуваща в древните общества. Тук няма място за любов, саможертва, себеотрицание, силата взема връх над закона, а в света побеждава хитростта и измамата. Освен това тези поучителни басни са украсени с чувство за хумор.

Езоп е творец, който използва алегорични образи в басните си, като обобщава в тях съществените за своето време нрави, давайки им сатирична оценка. За да прикрие остротата на своята критика, както и за да провокира досетливостта на човека, оприличава често хората с животни и растения. Езоп изобразява мисълта си иносказателно и алегорично, оттук и този специфичен начин за изразяване на мисли получава наименованието "езоповски". Той идва от старогръцката литература, преминава в римската и византийската, за да достигне през Възраждането до наши дни, оказвайки огромно влияние върху световната литература.