За първи път на български последното пътешествие на философа и писател. "Заставаш на Кейп Код и оставяш цяла Америка зад себе си." Така Хенри Дейвид Торо завършва своята последна книга, посветена на една особена географска забележителност. Кейп Код е голямото "протягане" на американския континент, навътре в Атлантическия океан; това е носът с очертания на присвита в лакътя и стегната в юмрук ръка. Именно тук американският писател и философ вижда най-омайните, най-пъстрите, с нищо несравними и най-топли разцветки; тук откроява и красотата на океана - отвъд смъртоносните му стихии, когато не е ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
|
Разкази по действителни случаи. ... "Разказите в тази книга са частици от мозайката на едни години, които някои днес си спомнят с умиление, други - с досада, гняв или омерзение. Авторът им остава далеч и от едните, и от другите. За него те са само част от живота - такъв, какъвто го е живял в друго време и на друго място. Акушер-гинеколог по професия със специализация в проблемната бременност, той безпроблемно е износил своите спомени от 70 - 80 -те години в България. Споделя ги леко и непосредствено, с неизменното си чувство за хумор и самоирония, което в живота често го прави център на вниманието и любимец на ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
Едвард Мунк (1863 - 1944) е един от най-значимите художници в историята на изобразителното изкуство. Творчеството на именития норвежки модернист крие в себе си много загадки. Най-известната от картините му - Викът - е символ на горчиво предчувствие за бъдещи катастрофи, трагично пророчество на границата между XIX и XX век, предвестник на Първата световна война и катаклизмите на ХХ век. Холивуд получи вдъхновение от тази картина и главният образ от нея се превърна в емблема на филма на ужасите Писък. На български за пръв път излиза биография на този забележителен модернист. А Едвард Мунк от Атле Нес (издание на Изида ) е ... |
|
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът", "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа последната ... |
|
|
След забавните перипетии на "унгарския човек" ("Какви са унгарците?", 2015) Янош Лацкфи ни поднася букет от необикновени истории. Ту весели, ту тъжни, но винаги съвсем човешки и почти сигурно вече случили се в Унгария. Какво ли търсят кучета в линейка? Как може слабичко хлапе да надвие сто и петдесет килограмов учител по физкултура? Колко антифриз може да изпие един истински унгарски разбойник? Защо някой се хвали със снимките на баба си? Как да дадем хубав урок на шефа си? Какво търси "Летящият холандец" в апартамента на бояджията Антал Хюбингер? Ами Риголето в жилищен комплекс? Къде ли е ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Джулиан Барнс - носител на наградата "Букър". ... Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде - от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му "Лейди Макбет от ... |
|
|
Изданието Поезията на Едгар Алън По е луксозно, богато илюстрирано от Атанас Атанасов, а преводите са дело на Александър Тончев, Георги Михайлов, Спас Николов. Към науката На времето ти вярна дъщеря, все взираш се във всичко на света, сърцето на поета ти раздра, с крилете сиви на реалността; как, хищнице, да те обича той, щом към небето полета му смел да търси скъпоценности безкрай, обричаш на един и същ провал? От колесница ти свали Диана, напъти Хамадриада от гората, подслов да търси нейде зад океана, Найада грабна силом от водата, от Феите взе лес, от мен мечта - под тамаринд родена в пролетта. Едгар Алън По ... |
|
|
По света има армии от хора, които работят с една единствена цел - да доведат до успешен край оздравителния процес на Заека. Психолози, психиатри, свещеници, проповедници, гуру, екзорсисти - всички заети с трудния казус - душата заек. Разместена, разкъсана, ранена, заразена, почернена - нашата човешка субстанция с Божествена принадлежност, всеки миг се нуждае от спасяване. И когато изглежда цялостна и уравновесена - тя има своите душеяди, дето я погубват бавно и невидимо. Няма душа без каверна. Няма каверна без причинител. Но защо армията от спасители не успява да излекува Заека? а самите спасители - кой ще излекува? ... |
