Мъртви души. Петербургски повести

Колекция Върхове от издателство Изток-Запад Времетраене: 1:48 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

Книгата включва романът "Мъртви души", творбите от сборника "Петербургски повести" и повести от книгата "Миргород". Пушкин дава идеята за сюжета на романа, който разглежда "доброто" и "лошото". Така Гогол започва творбата на живота си, а именно романът "Мъртви души". В първия том на творбата читателите са запознават с образа и плановете на Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа солидно парично състояние. Втората част проследява изобличаването на Чичиков. Целта на автора е да напише трилогия, която да пресъздаде реалността в Русия. В последния, но нереализиран Том 3, авторът иска да изкара на показ хубавите страни на родината си. За съжаление идеята не се реализира и Том 3 остава ненаписан.

През тридесетте години на XIX век Гогол започва редица повести, посветени на живота в Санкт Петербург, които влизат в сборника "Петербургски повести". Основната и главна тема там е насочена към малкия човек и неговите опити да намери мястото си в заобикалящата го действителност. "Мъртви души. Петербургски повести" е емблематична книга, която поставя морални въпроси у хората, които продължават да вълнуват читателите и до днес. Поради тази причина книгата е актуална и до ден днешен. За илюстрациите към книгата се е погрижил художникът Петър Станимиров, който пресъздава по-запомнящ се начин главните герои.

Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад".

"Собакевич все слушаше както по-преди с наведена глава и нищо, което от малко да прилича на израз, не се показа на лицето му. Сякаш в това тяло съвсем нямаше душа или имаше, но съвсем не там, дето трябва, а както у безсмъртния Кашчей нейде зад гори и планини и е покрита с такава дебела черупка, че каквото и да мърдаше на дъното, не причиняваше никакво раздвижване на повърхността ѝ."
Из "Мъртви души"

Николай Василиевич Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Фьодор Михайлович Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили. Вероятно това е навей от Запада, от католическа Полша. Страшното, отмъщението наситено с такъв трагизъм. Намираме същия трагизъм в по-прикрити форми и в "Мъртви души", и в "Ревизор".

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Молба от автора към читателя
Мъртви души
Петербургски повести

• Невски проспект
• Портрет
• Нос
• Шинел
• Каляска
• Записки на един луд

Из "Миргород"

• Вий
• Старовремски помешчици