През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
Книга за готовността да поемаш рискове и да грешиш по пътя към усъвършенстването. Тецуя, някога най-добрият стрелец с лък в Япония, сега живее в уединено село и се занимава единствено с дърводелство. Но когато един амбициозен младеж го открива и предизвиква на двубой, майсторът му доказва убедително, че съвършената техника не води до победа - нито в стрелбата с лък, нито в живота. Момче от селото, станало неволен свидетел на състезанието, е пленено от древното изкуство на стрелбата с лък и моли учителя да сподели уменията си с него. Тецуя го предупреждава: да, той може да го запознае с правилата, но ученикът трябва сам ... |
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къщата на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си. Междувременно, Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
Таванът на Сикстинската капела на Микеланджело е един от най-емблематичните шедьоври на Ренесанса. В Рафаело, художник в Рим Стори разказва за неговото създаване през очите на най-яростния съперник на Микеланджело - младия, красив и брилянтен художник Рафаело. Останал сирак на единадесет години, той е твърдо решен да спази обещанието, което е дал на баща си на смъртния му одър - да стане най-великият художник в историята. Ала за да бъде най-добрият, Рафаело трябва да победи легендарния Микеланджело Буонароти. Когато папа Юлий II поканва и двамата художници в Рим, те се изправят един срещу друг - Микеланджело изписва ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Романът Объркани в свободата се състои от два сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия ни пренася в Средновековието и засяга темата за исихазма - едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни."Аз наистина вярвам, най- ... |
|
Септември, 1913. Гьоберсдорф, днес Соколовско, Долна Силезия. Тук, в полите на планината, в продължение няколко десетилетия функционира един от първите в света специализирани санаториуми за лечение на белодробни заболявания. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в балнеокурорта с надеждата, че иновативните терапии и кристално чистият въздух ще повлияят ползотворно на състоянието му. Диагнозата обаче е плашеща: туберкулоза. В санаториума се говори не само за здраве и лечебни процедури. До Войнич и останалите пациенти достигат смразяващи кръвта истории за трагични събития, случващи се в околните планини. Макар героят ... |
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |