"Кирилицата е своеобразна визитка на България пред другите народи. Има ли я Кирилицата в бита ни, има я и българската нация.
Целта ни трябва да бъде запазване на българската идентичност в един глобален свят, което е правилната позиция - да, част сме от европейското семейство и развитите западни демокрации, но имаме свои черти специфика и своя писменост.
Особено внимание обръщам на кирилските букви, с оглед на съхраняване и развиване, чрез различни начертания на буквените знаци. Съществуването на българската писмена система е едно предизвикателство сред другите европейски нации. Съществуването на българската писмена система е едно предизвикателство сред другите европейски нации. Ако проследим развитието на буквените знаци ще се убедим, че тяхното появяване и развитие е започнало от дълбоки древни времена с утвърждаването на производствените и търговски отношения. В резултат на историческите събития и размирни времена се появява, в по-късен етап, Кирилицата в пределите на утвърдилите се български земи от VII век до наши дни.
Шрифтооформянето е вид изкуство. То се е развивало постепенно във времето, като за целта се изисквало голямо познание и майсторство. Тръгвало се от предметното изобразяване, минава се през художествено - декоративната (акцидентна) буква, за да се стигне до днес с утвърждаване на наборния шрифт.
Проектите - модифицирани букви на Кирилицата, които представям в настоящото издание, са плод на дългогодишната ми работа в тази насока. Това са разработки, различни графични форми на буквените знаци от поредицата проекти „Българска Кирилица” в предишните ми издания: „
Украсни букви“, „
Акцидентен шрифт“, „
Български букви и винетки“. „
Азбукар“ и „Букви за нашата практика". Проектът за буквените форми е обикновен, не само по своите физически параметри, но и в своите духовни предизвикателства. Волята за творчество в България все още съществува. Срещаме се с живи хора, които преживяват дълбоки творчески импулси. Съвременното изкуство, по дефиниция, е антиинституционално.
Имаме съзнание, което се опитва да се интегрира - къде успешно, къде по-малко успешно. Това е заложено в едно пространство и се надявам, че това е един от начините да събудим, отново, внимание и преоценка на тези творби.
Всички творци са потопени в ситуациите на съвремието, в което съдържанията са отместени, променени. В тази особеност на битов ход, търсенето на нови форми и базисни съдържания се превръща в актуална тема. Днес правим опит да преобразим формата, като прехвърляме мост към съвременното изкуство, основаващо се на опита и прагматизма. Представени са форми на буквите различни от наборните шрифтове. Художникът-оформител може да се възползва, да премине към един следващ етап. Истинският творец е този, който с годините и практиката намира своя стил и призвание. Шрифтът мълчаливо въздейства и допуска възторжени реакции от идеята, вдъхновението, подбудите и разбирането за използването им. Когато говорим за съвременен шрифт, трябва да сме наясно, че става дума за едно доста разширено понятие и поле с много възможности, където няма норми и закони. Напротив, търсят се различни форми, така и препратки към класическите образци. В съвременния шрифт, всеки шрифтооформител, като творец, е длъжен да изрази това, което му е присъщо! От друга страна, като част от своето време, трябва да изразява това, което е характерно за него. Днес шрифтът е много динамичен, провокативен по своя характер, с голямо разнообразие по форми и еднозначност на творбата. Поставя се въпросът: Дали има смисъл от него, дали този формат е остарял? Онова, което е традиция е установено в едно друго време, при други условия и социални нагласи. То има друг адрес, а онова, което трябва да дойде е изправено пред въпросите - кое е необходимо и подходящо пред зрителя. Каква да бъде формата, стила и т.н.
Винетките, които създадох и използвам, са част от художествено оформителния замисъл за страниците на това издание. Включил съм текстове и мъдри думи от Свещеното писание в няколко реда - псалми и притчи с нови букви..."
Стоян Зарков
