Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
Предстои 100-годишнината от появата на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови произведения, да се докосва по нови начини до класически и съвременни въплъщения на психоанализата. Но на български все така не разполагаме с богатство от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му. Тази година отбелязваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито идеи сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но сред важните полета на неговото мислене, оставали непредставени досега, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги сега в това малко томче - допълнени с миниатюрна ... |
|
|
Съставител: Стилиян Йотов. ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
Най-сетне българският читател се среща с по-пълно издание на текстове на блестящия американски философ. В сборника са поместени петнадесет негови есета (десет преведени за пръв път на български), които представят съществена част от творческия му път. Книгата е разделена на три тематично обусловени и хронологически подредени части. Първата част започва с текста "За нов опис на категориите" и продължава с някои от най-известните антикартезиански трудове на Пърс. Втората част съдържа поредица от статии, в които Пърс разработва монистична метафизична система. Последната част обединява по-късни текстове, доразвиващи ... |
|
|
Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
"Едно от първите неща, които прави реториката, е класифицирането на ораторските речи. Нещо повече, би могло да се каже, че около класификациите започва да се изгражда реторическа теория. Реториката възниква като наука, за да изучава съществуващото ораторство. Речите в областта на правните спорове (юриспруденцията), политиката, честванията трябвало да бъдат изучени, за да може да се издигне равнището им и да ги направи по-действителни и полезни. От най-прости правила в първите реторични съчинения постепенно се достига до гениалната аристотелова "Реторика". И тя обаче запазва за своя основа делението на речта ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
|
"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
