Основна тема на "Пространство, време, творчество" са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Други основни трудове на Флоренски са "При водоразделите на мисълта", "Обратната перспектива" и "Иконостасът".  Отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието,  философията,  математиката,  музиката,  филологията, електротехниката, изкуствознанието и други.  Завършва физико-математическия факултет на Московския университет " ...  | 
 | 
Изследването на  проф. Нонка Богомилова  поставя пред "обектива" на категорията жизненост основни елементи от духовната и социалнополитическата сфера на демократизиращите се съвременни общества: философията, религията, политическото митотворчество, политико-икономическите стратегии и алтернативи в условията на глобализация. Анализирани са и са критично осмислени някои форми на социална съпротива срещу жизнеността и обновлението: историческото митологизиране на "своето", "самобитното" срещу "чуждото", космополитното; религиозното "възраждане" в синтез с етническото и  ...  | 
 | 
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ...  | 
 | 
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан,  ...  | 
 | 
Книгата поглежда оригинално и вдъхновяващо към многопосочната проблематика на "чистото". Основни теоретични ориентири са й психоаналитичните и културологичните. Особено акцентирана е линията, която свързва "чистотата" с конструирането на идентичности. Предлага се преразглеждане на началата на субектността чрез две нови понятия - разширен субект и агломератна психика. А късната постмодерност бива представен като епоха на санитарността.  Яна Котеска (родена през 1970 г.) преподава литература в Университета "Св.Св.Кирил и Методий" в Скопие. Занимава се с теоретична психоанализа, литературна  ...  | 
 | 
Анализа на фобията на едно петгодишно момче. ... Към книгата има и тетрадка за записи.   Това е историята на петгодишния "Ханс", чието лечение е ръководено от  Фройд, но провеждано от бащата на детето. Будното момченце, отглеждано с нежност и без особени забрани, си създава грандиозни страхове - от коне! - и се опитва да се справи със своята тревожност, която всъщност се дължи на изтласкано еротично желание... В заболяването на мъничкия пациент се проявява онова, което Фройд ще нарече "кастрационен комплекс" и "инфантилна сексуална организация". Ето я първата детска психология, която ни казва  ...  | 
 | 
Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат многобройни податки относно същината и метода на теоретичното познание, където нерядко с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, почерпени от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на своето време, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към  ...  | 
 | 
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко  ...  | 
 | 
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог  Тома от Аквино.  Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата  ...  | 
 | 
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от  Кант  в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да  ...  | 
 | 
Димитър Вацов е доцент по съвременна философия в Нов български университет. Той е Председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, както и главен редактор на сп. Критика и хуманизъм. Това е третата му книга след: Онтология на утвърждаването. Ницше като задача (Изток-Запад, София 2003) и Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността (НБУ, София 2006)." В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип -  ...  | 
 | 
Десислав Вълканов (1973) учи философия в СУ “ Св. Климент Охридски ” и политически и социални науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Получава докторска степен от Института по философия в Католически университет в Лувен (Белгия). Преподава във Философско-исторически факултет на Пловдивския университет. ...  |