В полите на Рила. Поезия

В стихосбирката В полите на Рила Стефан Стоилов разгръща със семплия си поетичен език прелестите на заснежените склонове на планината и слънчевите дворове на село Радуил, възпявайки красотата на българската природа и душевност. В стихосбирката са включени стихотворения, посветени на природата, които одухотворяват образа на Рила, превръщайки я в обект на обич и възхищение, и източник на утеха и опора. В друга част от стихотворенията, Стефан Стоилов разглежда проблематиката на съвременния живот и призовава – с гласа и увереността на български офицер, с живот, отдаден в служба на Родината, към едно по-будно общество.

След 92 години, видял и преживял много, с поезията си авторът се връща към ценностите, които остават най-важни за него – красотата на природата, любовта и вярата в бъдещето.

Творчеството му се отличава с интересни стилистични избори, вдъхновени донякъде от Гео Милев и неговата подредба на стихове върху белия лист. Езикът е чист, точен и изцяло български, с минимално присъствие на чуждици. Описанията на природата са живи, а образът на Рила оживява всеки път, когато лирическият Аз се обърне към нея. Основната цел на текста е да събуди в читателя същата чистосърдечна любов към всичко мило и родно, която бушува в лирическия Аз. Призивът към стремеж за красота, обич и душевен мир обединява всички стихотворения. Основно постижение на книгата е начинът, по който проблематиката на злободневието се превръща в стъпало, чрез което и Аз-ът, и читателят могат да се изкачат нагоре в съзнанието си и с широк поглед да обходят „най-прелестната, наша, българска земя.“

За теб

Връщам се към срещата в онези дни,
която ме разтърси, промени.
Душата, с годините, изпаднала в тъга,
от ъгъла на стаята невзрачна
огря ме бяла, човешка светлина,
светлина от осанката на красивата жена.

Искрата бе запалена в душата.
За миг стоях, изправен, онемял,
кръвта в мен бушуваше в полуда.
В мен събуди се задрямала мечта.

И дни, и срещи след този ден,
от хаоса и стреса разбъркан в мен
едно прекрасно чувство заживя.
Старея,
но усещането
за красота
и обич на жена
е живо в моята душа.
Стефан Стоилов

Стефан Христов Стоилов, роден в град Добрич, е професионален военен, работил е в научноизследователския сектор на отбраната, пенсионер. Сега живее в село Радуил, Самоковско. Обича и се грижи за розите и цветята в двора, и със стихове споделя любовта и красотата на природата и живота. Участва в редица християнски традиции и културни събития в село Радуил, включително литературно четене на негови стихотворения от актьора Георги Гатев Иванов заедно с представяне на книгата „Да хванеш гората" от Галя Щърбева. Благодарение на общите усилия, в центъра на селото са поставени информационни табла за видни български поети - Иван Вазов, Христо Смирненски, които са били вдъхновени от природните красоти и от хората в този край. През септември 2025 г. неговото стихотворение „Аз съм българче“ беше публикувано от ПроНюз Добрич, по повод 85 години от Освобождението на Южна Добруджа.

Живка Стефанова Стоилова-Николова
София, 1505
бул. Ситняково 53
jivka.snikolova@gmail.com

Пролетта е дошла
Тези октомврийски дни
Земя
На слънцето с любов
Моята Рила
На моята малка роза
За розата до мен
Усмивките на розите
Есен е
На Радуилци
Зимно утро
Зимна приказка
За Нея
За Нея
За обичта
Към младите
Тези дни, години
За съдбата
Аз паднах
Великден
На Поморие, от сърце
За теб
На море
Носталгично
Моят Яворов
На празника
На моята майка
Аз съм българче