"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Когато преди две години на имейла ми започнаха да идват разкази на Никола Крумов, веднага се влюбих в изказа му, в кратките изречения, с които успява да пресъздава емоции, гледки и сюжети, понякога провидно битови, друг път съвсем отнесени във въображението му. Интелигентното му чувството за хумор обаче си остава само в литературата, която създава. В живота Никола Крумов е сериозен, мистичен и недружелюбен човек. Неговата мъжествена по балкански външност всява респект у по-дребните породи кучета, но изначално отблъсква противоположния пол. Лично мен ме напсува ... |
|
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
|
"Отдавна не бях чел ръкопис на български писател с такъв жив, изразителен, естествен слог... За мен тази книга е културно събитие!" Тончо Жечев "Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска." Георги Величков "Рядко един толкова вдълбочен и остър ум, умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат." ... |
|
|
Пословици и поговорки от 5000 години. ... Пословиците и поговорките на народите! В тази книга те са приблизително две хиляди и петстотин, творения са на сто и петдесет народа, подредени са азбучно в двеста и десет теми и обхващат период от над пет хиляди години. "Като отиваш на война, кажи молитва; като тръгнеш по море, кажи две; като се жениш, кажи три." Полска "Ако желаеш да видиш някоя страна в упадък, моли се да има много управници." Арабска "За да бъдеш велик, трябва да се чувстваш малък." Латинска "Скъперникът забогатява, изглеждайки беден; разточителният обеднява, изглеждайки ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
|
След забавните перипетии на "унгарския човек" ("Какви са унгарците?", 2015) Янош Лацкфи ни поднася букет от необикновени истории. Ту весели, ту тъжни, но винаги съвсем човешки и почти сигурно вече случили се в Унгария. Какво ли търсят кучета в линейка? Как може слабичко хлапе да надвие сто и петдесет килограмов учител по физкултура? Колко антифриз може да изпие един истински унгарски разбойник? Защо някой се хвали със снимките на баба си? Как да дадем хубав урок на шефа си? Какво търси "Летящият холандец" в апартамента на бояджията Антал Хюбингер? Ами Риголето в жилищен комплекс? Къде ли е ... |
|
|
"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи сватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - ... |
|
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
Вълнуващ разказ за последната руска царица. Сякаш са шахматни фигури, Романови мълчаливо се готвят за ново преместване. Царица Александра мечтае да види омъжени четирите си дъщери. След абдикацията на царя вече се е отказала от грандиозните планове за малкия Алексей, надявайки се да се отдаде на спокоен живот някъде далеч от светския. Чувства липсата на приятеля си Распутин - единственият мъж след любимия ѝ Ники, който истински я е разбирал. На последното място, където са отведени с очакване да бъдат освободени, Александра се заема да задоволи любопитството на дъщерите си за своето минало, като описва един ... |
