В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Книгата "Русия и Вселенската църква" е написана от Владимир ... |
|
|
Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще ... |
|
|
Тази книга на Симеон Радев е сериозен извор за историята на българската литература и на българската литературна и художествена критика. След болката си за Македония, за международната политика по отношение на България след Балканските войни, Симеон Радев ни поднася сериозен и задълбочен прочит на творчеството на: Елин Пелин, Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Александър Балабанов... Иван Вазов. С не по-малко умение и неподражаем стил той се спира на творчеството на известни чужди и български художници от онова време. А колко актуално звучи и днес статията му, озаглавена "Политическо красноречие"... ... |
|
|
Настоящият сборник включва избрани разкази и едноактната пиеса "Най-долният занаят". В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете. ... |
|
|
Николай Василиевич Гогол (1809 - 1852), украинско-руски писател и драматург, е най-известен с "Мъртви души" - според мнозина литературни историци първият модерен руски роман. Не по-малко забележителни обаче са кратките му творби, сред които "Вий" - страховит разказ за вещица, съживяваща се в черква, сред кошмарни същества от отвъдното, начело със самия Вий, старейшината на гномовете. ... |
|
|
Книгата е преведена спрямо оригинала от Димитър Ризов. ... Великият френски писател и общественик Виктор Юго е известен не само с литературните си шедьоври, но и със забележителните си политически речи и прокламации, произнесени пред Законодателното и Учредителното събрание. Това издание излиза във вида, в който е отпечатано за пръв път през 1896 г., защото подборът на речите, включени в него, и техният превод звучат актуално и през погледа на съвременника. Димитър Ризов (1862 - 1918) е просветител, революционер, публицист, преводач, политик и дипломат - личност, която заслужава да бъде наредена сред строителите на ... |
|
|
Една от най-великите любовни истории в литературата. Роман, съперничещ на "Гордост и предразсъдъци". Книгата е част от поредицата "Световна класика" на издателство "Персей". ... Детството и младостта на Маргарет Хейл са преминали в идиличния и красив Хелстоун в Южна Англия. Но животът ѝ се преобръща, когато баща ѝ - местният пастор, решава да се откаже от службата си и да се пресели със семейството си на Север, в индустриалния Милтън. Това обаче се оказва фатално за майката, която заболява и умира. Трагедията за Маргарет става двойна, защото губи и приятелката си Беси - младо ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
