"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството. Моментът, в който ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
"Било е време - и в живота, и в литературата - писмата да се възприемат като форма на съществуване. Днес те са част от ненужния и изхвърлен реквизит на миналото. Неслучайно обаче продължава да е жива думата анахронизъм - това ще рече, че тя има какво да изразява и човекът изпитва определена нужда от него. Така е с писмовното наследство. Сигурно в някоя литература има такава книга. В нашата няма - или поне не в този вид и обхват във времето и текстовете. Но не това е причината да се заема с нея. Или - не основната и единствената." Иван Радев ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Книгата излиза по повод 95-годишнината от рождението на Яна Язова. Жестоката съдба с немилостиви ръце сякаш е накъсала живота на писателката Яна Язова (1912 - 1974), от който за изследователите остават обгорели фрагменти като от ръкопис, запокитен в огъня. Петър Величков разказва за съдбата ѝ, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите ѝ Левски, Бенковски, Шипка, Александър Македонски, Соления залив, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това. Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането ѝ в ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Луксозното издание на прочутия роман на Достоевски е една жестока метафора на паденията и възходите на човешкия дух. Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. ... |
|
|
Изданието съдържа две произведения - Бягство от Балканите 1943 и Димитров не си хаби куршумите 1948. ... Уникален поглед върху събитията в България преди и след 9 септември 1944 г. Майкъл Пъдев (1915 - 1989) е роден в София с името Михаил. Завършва Американския колеж, след което работи като репортер, парламентарен кореспондент и международен редактор за столични вестници и за Радио София. През 1939 г. става софийският кореспондент на лондонския Таймс. При навлизането на германските войски в България (1940) е арестуван. Следват месеци в концлагера Гонда вода и бягство от България; през Турция и Египет се установява в ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
