Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Когато в малката книжарничка на Лидия Перес влиза очарователен, галантен и несъмнено ерудиран посетител, който избира да си купи две от любимите книги на собственичката, животът рязко поема в различна посока. Толкова различна, че скоро за уютните и непомрачени от сериозни грижи дни на семейство Перес няма да остане и бегъл спомен. Кой е непознатият читател? Възможно ли е зад добрите обноски и красивото лице да се крие най-безскрупулният наркобос в Акапулко? Къде минава границата между спокойното русло на живота и La Bestia - влакът на надеждата за спасение, който отнася стотици хиляди хора на север, към страната на ... |
|
"Дълг и наслада" е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен - Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл "Дълг и наслада" е уникално ... |
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
|
Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев, е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |
|
Американският анализатор от руски произход Владислав Зубок разисква интересите, амбициите, илюзиите, страховете и заблудите на кремълските водачи и елита на СССР по време на Студената война и ни предлага ясен поглед от страната на Съветския съюз към най-драматичния сблъсък на равнопоставени противници през XX век. Авторът използва наскоро декласифицирани архиви на Политбюро, кодирани телеграми, дневници, записани разговори, както и много други източници, за да стигне до заключението, че основните цели на Сталин и неговите наследници са били сигурността и властта. Открива и че съветските лидери са били спъвани от ... |
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
Съставителство и редакция: Иван Радев. ... Предлаганото скромно томче, макар и с известно закъснение, излиза по повод 90 години от рождението на писателя Йордан Вълчев. След смъртта си Йордан Вълчев остави богат архив, в който значително място заемат непубликуваните му ръкописи. Сред тях е и внушителна поредица от започнати и завършени разкази, повести, очерци, пътеписи, свитъци от рода на Стари бракувани разкази. 1949 - 1954 и други. В книгата е дадена публичност на четири повествования, обединени под знака на метафората добруджански елегии. ... |