"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Искате ли да научите откъде дошъл Путин? Какви са днешните руски хора? И защо са такива, каквито са? Прочетете тази книга. Авторката години наред си води дневник за душата на своя народ - с любов и омраза. Учените твърдят, че за душата няма място в човешкото тяло. Къде се намира тя тогава? Костюченко посещава домове и училища, сяда около масите на сватби и тържества и задава на родители и деца въпроси за любов и омраза. И така пред нас се възправя чудовището, чиито следи днес виждаме в Киев, Буча и Ирпин същото онова чудовище, което хвърля целия свят в ужас за неговото бъдеще." Светлана Алексиевич, носител на ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
|
|
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии). За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както ... |
|
|
Книгата Васил Левски: Най-добрият ни българин на проф. Пламен Павлов събира 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. Тя засяга редица важни и някои спорни въпроси, свързани с него, включително рождената му дата; събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи. Най-важна тема в книгата обаче е огромната роля, която делата и идеите на Апостола имат за националноосвободителните борби на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължите и ... |
|
|
Трето издание. ... Наричаха ме Желязната ръка е исторически роман за Ивайло и неговото време. Посвещава се на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев - 2026 година. Излиза 50 години след последното второ издание - 1975 година. Книгата е наградена през 1971 година от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши. Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и Право в Софийския университет. Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII ... |
|
|
Джон Уесли е бил забележителен човек. Той живее близо деветдесет години (1703 - 1791) в епоха, когато дълголетието е голяма рядкост. Още по-забележително е това, че е изминал над 350 хиляди километра. Поради лошите пътища и пресечения терен, обикновено е яздил кон. Пътувал е, за да проповядва Евангелието и е произнесъл над 42 хиляди проповеди. През живота си е обучил 192 благовестители. Това са внимателно подбрани и грижливо обучени християни, които на свой ред са създали хиляди ученици на Христос. Десетилетие след смъртта на Уесли, в Уелс е имало 825 Методистки църкви с общо над 90 хиляди членове. Уесли обобщава своето ... |
|
|
Седемнайсетгодишната Валъри Тейлър изчезва безследно преди повече от две години. Случаят е неразрешен, но едно писмо става причина за възобновяване на полицейското разследване. Когато се захваща с разплитането на тази загадка, инспектор Морз не предполага, че тя ще се окаже лабиринт, в който дори той ще се изгуби. Дали Валъри е избягала от дома, или лежи на дъното на язовира? Всеки път, когато инспекторът е сигурен, че парченцата от пъзела се нареждат, изниква факт, който ги разбърква отново и променя цялата картина. Книгата е част от поредицата за инспектор Ендевър Морз. Колин Декстър печели много награди с романите ... |
