"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
|
Кореспонденцията между М. Дринов, Гр. Начович, В. Д. Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев (1868 - 1875). ... Сборникът съдържа 251 писма, разменени в периода 1868 - 1875 г. между Марин Дринов, Григор Начович, Васил Д. Стоянов, Васил Друмев и Тодор Пеев. 171 писма са от Архива на БАН, на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и от личния архив на съставителката. Само 80 от тях са публикувани в различни сборници и те са прибавени тук, за да се види епистоларното общуване между петимата възрожденски дейци в цялата му пълнота. През разглеждания период тези наши просветители с плам разискват създаването и ... |
|
|
Авторът на трилогията "Кръглата риба" Момчил Николов се завръща след петгодишно мълчание с мащабен роман, който, на границата на психологическия трилър и антиутопията, излиза далеч извън стандартната представа за българска литература. ... Един мъж се събужда в Барселона, без да има идея как е попаднал там. Нищо не му е познато, дори собственото му лице. Кой е този човек? Защо е там, каква е жената, татуирана наскоро на ръката му, и защо поразително прилича на статуята на богиня от един барселонски площад? Много въпроси се трупат, но бързо започват да се намират отговори, след като мъжа среща мистериозната ... |
|
|
"Сестри Палавееви по пътя към новия свят" продължава лудешките приключения от "Сестри Палавееви в бурята на историята", но може да се чете и самостоятелно. ... Насладете се на толкова чаканото продължение на сензацията "Сестри Палавееви в бурята на историята", която превзе книжарниците и сърцата на читателите преди няколко години. "Сестри Палавееви по пътя към новия свят" е още по-забавна, шеметна и истинска - а приключенията на Кара и Яра ще ви очароват. Алек Попов се завръща в пълния си блясък на най-превеждания в чужбина български автор - има защо. Кара и Яра са отново тук, а ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
|
Срещи и разговори. ... Петър Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в с. Елешница, Разложко, Благоевградска област. Основно образование получава в родното си село, средно - гимназиално в гр. Разлог, полувисше в Учителския институт - гр. Станке Димитров (Дупница) - специалност български език и литература, и висше - българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист - кореспондент на Радио София и "Работническо дело" в гр. Станке Димитров, редактор във в. "Кооперативно село" и зав.отдел "Кореспонденти" на в. "Земя", консултант по ... |
|
|
За пръв път на български език с нецензуриран превод и предговор от Борис Стругацки! ... "Пикник край пътя" е най-известната и обичана творба на Аркадий Стругацки и Борис Стругацки. Това е шедьовър, използващ фантастичното, за да ни разкрие дебрите на човешката душа такава, каквато е в действителност. Редрик Шухарт е сталкер. Един от авантюристите, достатъчно смели, за да навлязат в Зоната - място, в което физичните закони не важат и в което реалността се изменя. Сталкерите са контрабандисти, търсещи артефакти, останали от тайнствените посетители, създали волно или неволно Зоната. "Жив съм. Пусна ме ... |
|
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
