Изчезналата Албертин е шестият от седемте тома на романа По следите на изгубеното време на Марсел Пруст, родоначалник на модерния роман от началото на XX век. Авторът използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернисти, като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф, като пренарежда хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния, така, както те възникват в съзнанието на разказвача и героите. Набляга не на интригата в повествованието, а на обясняването на истината за човешката душа, на живота в движение и в излъчване на емоционалната памет. Творчеството на Пруст е и задълбочен ... |
|
|
Гражданската война в Барселона е превърнала детството и съзряването в зона на сенки и отражения. Младежите сега прекарват много часове просто в мечти за по-добър живот, но градът дотолкова е оглушал, че мълчанието му наранява. Заглъхването на страха е съпроводено от проблясъка на забранена любов, дори насред далечния Шанхай. Потайният главен герой на разказа се лута между всекидневното съществуване и очарованието на миналото, независимо дали така съществуването намира опора в окаяната реалност или в изкупителната сила на въображението. Може ли някой да оцелее благодарение на измислените светове? Могат ли историите да ... |
|
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
|
В искрените си и дълго чакани мемоари двукратният носител на Оскар, на наградите Еми, BAFTA и много други сър Антъни Хопкинс разказва, за трудното си детство, за семейството, за тежката си борба с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но и за блестящата си кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите и отличията. Неподправената и трогателна история на един артист, вдъхновявал с години както зрителите от сцената, от малкия и големия екран, така и любителите на музиката и изобразителното изкуство. Човекът, в когото не са ... |
|
|
Имената на Димитър и Константин Миладинови се нареждат сред най-значимите в епохата на Българското възраждане. Техният сборник Български народни песни, издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер, остава един от безценните паметници на националната ни култура. Със своите 665 песни и над 23 000 стиха той обхваща цялото многообразие на българския живот - от юнашките подвизи и любовните трепети до сватбените и жетварски ритуали. В тях звучи неподправеното творчество на народа - просто, ясно и силно, както самите автори го определят. Настоящото издание има за цел да направи ... |
|
|
Философи и просветители, учени, художници и скулптори, писатели и поети. Епохата на Ренесанса дарява на света гении на науката, знаменити философи и просветители, ненадминати художници и скулптури, талантливи писатели и поети. Съдбите им са белязани от преломните събития на епохата, която започва с проблясъците на хуманизма и достига до разцвета на науката и изкуството. Книгата разкрива фрагменти от живота им, който е белязан от промените в историята на Европа през XV-XVI век. Представени са портретите на едни от най-ярките личности на Ренесанса, чиято сила на мисълта и ненадминат талант преминават отвъд границите на ... |
|
|
Наричаха го Дилвиш Прокълнатия. Той избяга от самия Ад след два века мъчения. Повечето хора, които познаваше, бяха отдавна мъртви и светът се бе променил; но все още бе тук онзи, който някога го прокле и заточи - древният магьосник Джелерак. Въоръжен с най-унищожителните заклинания на преизподнята и подпомаган от свръхестествено създание в облика на стоманен кон, сега Дилвиш има една-единствена цел: да намери Джелерак и да го накара да си плати. В своето търсене той ще се сблъска с богове, демони и проклятия, вампири и върколаци, враждуващи култове, призрачни армии, омагьосани градове и непристъпни крепости. Но нищо няма ... |
|
|
Екатерина II се възкачва на престола чрез любов и кръв, за да превърне Русия във велика европейска сила. Тя управлява с желязна воля и блестящ ум, строи градове, променя закони и определя съдбата на Европа. В книгата специално внимание е отделено на вътрешния свят на императрицата, на отношенията ѝ с нейните фаворити, на борбата между личните чувства и държавния дълг. Книгата е част от поредицата Биографии на издателство Паритет. ... |
|
|
Последната изповед на Кирил Преславски. Бонвиван и любител на женската красота, принц Кирил Преславски изглежда твърде различен от своя брат цар Борис III, но привидно лекомисленото поведение, с което е известен, е просто подробност от личния му живот. В тази книга, представляваща частица от българската история, се запознаваме с един типичен представител на монархическа династия - човек с обширни, задълбочени познания и остър, проницателен ум. Политика и икономика, финанси и право, чест и достойнство, родолюбие и патриотизъм, любов и предателство... Темите, обсъждани в затворническата килия с Михаил Топалов-Памукчиев ... |
|
|
Този изключителен сборник е рядко повдигане на завесата към вътрешния свят на едни от най-изтъкнатите писатели на XX в. След като се запознават на литературен фестивал в началото на 2008 г., Пол Остър (1947 - 2024), автор на световни бестселъри като Нюйоркска трилогия, Левиатан и 4 3 2 1, и Дж. М. Кутси (р. 1940), Нобелов лауреат и първият носител на две награди Букър, започват да си пишат редовно с надеждата да се вдъхновяват взаимно. Едновременно проникновен, остроумен и непринуден, епистоларният им диалог продължава три години и засяга всевъзможни теми: от литературата до киното, от философията до политиката, от ... |
|
|
Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
