Живот като строшено огледало. Стихове

"Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало" буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ - отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност - понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва за онези моменти, в които човек се разпознава в несъвършенството си, когато смисълът не е даден, а се сглобява бавно от отраженията на преживяното. Поезията му не се чете на един дъх, а се преживява - дума по дума, фрагмент по фрагмент. Също както събираш себе си, отразен в парчета от строшено огледало, знаейки, че единствено любовта може да те направи отново цял."
Ива Спиридонова

"Познавате ли Петя Дубарова? Зная, че въпросът е излишен. Онова слънчево момиче от морето, Бургас и лунапарка. И знаете ли кое е общото между повечето велики български поети? Дори и родените в 60-те и 70-те години на 20-и век? Трагично общото. Че си отиват съвсем, ама съвсем рано. А България, слава богу, наистина обича поне мъртвите си поети. Вече има още един. На 25. Завинаги. Много е за 40 години да преживееш двама мъртви поети. По-добре е да не минат десетилетия, преди някой да го намери. По-добре е още днешните хора да се докоснат до тази „кротка приказка за буйна душа - Алексей Видински.

Аристократ по дух, по размаха на щедростта към хората, по финес, по благородство... Романтик по душа, изписана дори в деликатните черти на лицето, ръцете... Огнен по онзи начин на Висоцки, в който казва истината право... Познавах тази особена светлина. Искряща. Горяща. Светлина, родена много рано тук - преди Земята да е готова, преди човечеството да се е пречистило. Поезията на Алекс. Огънят, в който изгаря. Това е чистотата и смелостта да разпознаеш света по определен начин. По болката в него. По грозотата на компромисите, в които хората и дните се въргалят."
Анета Иванова

Ретроспектива

Завърнах се, където не съм стъпвал
във времето, което не съм имал
в измъчен стих, сред песните ми в мъката
в изгубен свят, забравен от мнозина.

По криви улички лениво лъкатуша
дувари, порти - като във тунел
сред живи плетове се лутам
безкрайно търсейки заветния предел.

С очи разбивам прашните ключалки
троша прозорците - да влезе светлина
но виждам само споменчета жалки
и бледи сенки на пораснали деца.

Разсейвам сетивата си в сумрака
и пак съм жив чрез множества сърца
и безброй лъжи, с безброй души в ръката -
мини и си вземи поне една...
Алексей Видински

Алексей Видински (1978 - 2004) има съдбата на Петя Дубарова - изключително талантлив и отишъл си рано от този свят, само на 26.

Изида ЕООД
София, 1111
бул. Шипченски проход 18 вх. Б ет. 5 ап. 35
ik.izida@abv.bg

Аз съм облак и плувам
Четири драсканици

• Усмивка
• Икари
• Трубадур
• Море

Чай-ка
Вятър в косата
Дисонанси и настроения
Апокалипсис
Дъжд
Безумното виене на часовник
Intro
Мигове и митове
(Началото)
Таралежът
Аз идвам
Скорпиони
Поглед
Нощна музика
Хоро
Докато чаках
Огледала
Непозната
Плажът
Пиянство
Цепнатина
Феникс
На Алиса
Там, в тъмното
Планина
Прости ми, ако преигравам
Ти и аз
Раждане
На Е
Гравюра

• Драскотини
• Щрихи
• Гравюра

Зад огледалото
Напътствие
Ретроспектива
Речник
Тамплиерът
Неофициален Апел на Н.Е.П.У.К.И.С.Т.И. -те
Утро
Приятели
Апокалипсът на Дон Кихот
Снежен човек
На думи
Копнеж (Звезди)
Почти
Интроспектива
Аквариум
Живот назаем
Два метра земя
Седнах да пиша приказка...