Кръстовище на преселвания и нашествия от епохата на Римската империя чак до влизането на Червената армия през лятото на 1944 година, земите между Балтийско и Черно море крият пластове история. Дълбоки следи са оставили римляни, варвари, унгарци, монголи, османци, руснаци и западни народи. Неведнъж в хода на столетията пътят на обитателите се пресича и с българските тежнения. Лъкатушната съдба на трите княжества - Влахия, Молдова и Трансилвания - ги отвежда до националното обединение в началото на XX век, което няма корени в далечното и силно митологизирано минало. Днес Румъния се стреми да се отърси от бремето на бурната ... |
|
|
Още от създаването си през 1861 г. Италия се бори да развие ефективна политическа система и стабилно чувство за национална идентичност. Тази кратка история, която обхваща периода от разпадането на Римската империя до наши дни, обръща специално внимание на трудностите, пред които се изправя Италия през последните два века в стремежа си да изгради държава. Първите глави описват географските и културните пречки, затрудняващи обединението, и проследяват многовековното политическо разделение на полуострова от VI в. насам. Това наследено разделение е основен проблем за управниците на Италия след нейното обединение, което става ... |
|
|
Прибалтийските държави привлякоха по-настойчиво вниманието на света едва след възстановяване на тяхната самостоятелност през 1991 г. При това неизменно интерес предизвикваше най-вече обособяването им извън разпадналия се Съветски съюз. За първи път се предлага цялостен обзор на политическото, икономическото и общественото развитие на прибалтийския регион от ХІІ век до наши дни. Представен е и характерният облик на литературата, изкуството и образователното дело. Историкът проф. Михаел Гарлеф набляга на корените на естонците, латвийците и литовците, които отвеждат далеч назад във времето и предопределят мястото и ролята на ... |
|
|
Досега България бе сред малкото страни в Европа, която нямаше фундаментално научно изследвана и издадена история на нейната дипломация за цялото свое близо двехилядолетно минало. Това не можеше да се компенсира само с досегашните научни монографии за отделни периоди от развитието на българската дипломация. Ръководен от разбирането за голямото значение, което има за нацията, държавата и съвременната ни външна политика познаването на дипломатическата ни история, Научният съвет на Научния център за българска национална стратегия реши един от томовете на "История на българите" да бъде посветен на българската ... |
|
|
Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото ("големия взрив") и какво ще има след края и ("големия срив")? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна ... |
|
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение ... |
|
|
Преди няколко години издателството на Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград публикува изследването "Външна политика на арабските държави" от същия автор, което бе предназначено да бъде учебно пособие към темата "Външна политика на държавите от Далечния изток и арабските държави", преподавана от него в катедрата "Международни отношения" към Правно-историческия факултет на посочения университет. Обаче това пособие обхваща само част от преподавания материал. Външната политика на азиатските държави, с изключение на някои аспекти, засягащи азиатските арабски държави, ... |
