„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „ Играта на Де Ниро “. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, ... |
|
|
Убийства, магия и лудост на Световното изложение в Чикаго. Събития, които промениха Америка. Чикаго се готви за Световното колумбийско изложение. Годината е 1893. Огромна човешка енергия е впрегната в изграждането на панаирния град - това трябва да бъде град на мечтите, фантастично архитектурно творение, белият град, шедьовърът, маркиращ настъпването на новия век. Но сред целия възторжен подем между великолепните бели куполи и прекрасните цветни градини се промъква сянка - сянката на неизбежното зло. Това е книга за съзиданието и за злото. Тя разказва за двама мъже, които олицетворяват две коренно противоположни страни ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Кнут Одегард е роден на 6.11.1945 г. в гр. Молде, Норвегия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г. Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски. През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
Двуезични разкази на испански и български език. ... Тази книга на издателство Веси е предназначена за читатели, които са начинаещи в обучението си по испански език. Оригиналният текст е съпътстван паралелно с превод на български език. Текстът е максимално приближен до испанския с цел по-добър паралел между двата езика и по-точно усвояване. Намерени са български аналози и за най-труднопреводимите думи и изрази. При наличието на по-специфични собствени имена, понятия и географски названия са дадени обяснителни бележки след всеки разказ. ... |
|
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
|
Вдъхновена от детството на авторката, Тялото, в което се родих е историята на едно момиче с дефект на окото по рождение. Нейният живот през седемдесетте години е повлиян от ограниченото ѝ виждане, но и от доминиращата идеология по онова време: свободния брак на родителите ѝ, многократната смяна на училищата, движението хипи, сексуалната свобода и последствията от нея. Физическите и психологическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми. С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни ... |
|
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
