Захар Прилепин е откритието на руската проза от последните години. Носител е на престижните литературни награди Руски Букър и Ясна поляна. През 2011 г. за своя роман в разкази Грях получава наградата Супернационален бестселър и е обявен за писател на десетилетието в Русия."В тази книга има от безценните витамини, които толкова липсват в сегашната литература: енергия, кураж, радост, житейска твърдост, нежност. Големият писател невинаги проличава по способността му да изгради стабилен сюжет или да постави велик въпрос. Големият писател трябва да пише заразително. Така че когато героите му пият, и на читателя да му се ... |
|
|
|
Тост 2000
Информа Интелект
|
| Цена: 2.40 лв. / 1.23 € |
|
  |
|
Съставител: Никола Терзиев. ... Първата българска книга с избрани наздравици. С благословията на Свети Трифон."Който пие (с мяра!), зло не мисли...""Знайно е, че тостът е дошъл с виното. А виното е дошло със света...""Знайно е още, че пиещият човек е добър човек. А който вдига тост - дваж!""Прочие, да пием братя..." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Двуезично издание на български и на руски език ... В превод на Кирил Кадийски. ... |
|
|
От автора на "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца". ... В тази история, разказваща не само за родители и деца, но и за братя и сестри, братовчеди и приятели, Халед Хосейни проследява начините, по които членовете на едно семейство се подкрепят, нараняват, предават, почитат и жертват едни за други. Както и безбройните случаи, в които се изненадваме от постъпките на най-близките си хора в съдбовни моменти. Докато върви с героите по завоите на техния живот и емоции в различни точки на света - Кабул, Париж, Сан Франциско и гръцкия остров Тинос, историята постепенно се разклонява, разраства се, ... |
|
|
"Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.""Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата.""Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта.""Няма голям ... |
|
|
По време на странстването ни из Поднебесната много от днес често употребяваните ци, ли, дао и др. звучаха като цитати от Мао в устата на редовите френски маоисти от шестдесетте години, докато на местното население не бяха добре познати нито цитати те, нито философските термини. Да се има предвид, че откритият в Китай няколко века преди Европа барут съвсем не е бил използван само за фойерверки и празнични бомбички, според някои фриволни слухове, а е осигурил победата на династия Сун срещу джурджените (номади от манджурските степи) през X в. Монголците пък го вземат от китайците и първи го използват в Европа срещу унгарците. ... |
|
|
"Милост към езика" е надсловът на малкото на брой, но изключително стойностни стихотворения във втората книга на Боряна Кацарска. Вярвам, че появата ѝ няма да остане незабелязана от ценителите на високата поезия! Боряна Кацарска има памет за езика на предците си (биологични или литературни), но и когато се обръща към стиховете на други автори, с които усеща "родство по избор", нейните стихове говорят на свой език и с особено внимание към поетическата форма." Иван Цанев ... |
|
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда "Перото" за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи - 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Оптимизъм Не се ... |
|
|
Две жени - един офис, пълен с тайни. Офисът е място, където уж работят възрастни хора. Всеки носи отговорности и всички се държат възпитано. Но зад тази фасада на цивилизованост, офисът понякога се оказва не много по-различен от гимназията. Доун Шиф и Натали Фаръл много добре знаят това. Двете работят заедно в компанията за хранителни добавки Vixed, но сякаш не биха могли да бъдат по-различни една от друга. Всички смятат Доун Шиф за странна. Сякаш никога не може да каже правилното нещо. Няма приятели и не излиза с никого. Била е обект на подигравки и тормоз в гимназията и продължава да бъде - въпреки безупречната си ... |
|
|
В сърцето на старинна Барселона е скрито Гробището на забравените книги - подобна на лабиринт библиотека, в която се съхраняват малко известни и недооценени заглавия. В едно студено утро на 1945 антикварят Семпере отвежда своя десетгодишен син Даниел в това хранилище. Получил разрешение да вземе книга по свой избор, Даниел измъква от прашните лавици "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс. Докато момчето расте, неколцина души проявяват необичаен интерес към неговата находка. Случаят, започнал като литературен куриоз, постепенно се превръща в стремителна надпревара, целяща да разкрие истината за живота и смъртта на ... |
|
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
