Открадната красота. Стихове

"Нашият обект на изследване е филмът на Бернардо Бертолучи Открадната красота, потопен в поетическата багра на режисьора, преди да бъде заченат като идея. "А бе има нещо в тоя филм, ама авторът не се е постарал да го доизясни, да го доизкаже!" Ако пък случайно някой критик усети магията на филма и опита да я анализира, то и анализът му ще заприлича на кошче за боклук, в сравнение с оригинала. Една магия може да бъде разшифрована само с помощта на друга магия...

Преди малко повече от година и бидейки преди това от странния тип хора, аз реших да се впусна в разчитането на поетичните знаци във филма на Бертолучи Открадната красота. Той ме провокира да напиша куп стихотворения. Сега, събирайки ги в книга, ще се доближа максимално до истинското сърце на филма, защото това е магията на едно живо, туптящо в ритъма на поезията същество. И тук възниква въпросът: "Нарочно ли седнах да пиша поезия, за да анализирам филма или нещо друго ме предизвика?" Признавам, че не тръгнах от желанието да пиша критика, защото тогава можеше да се получи само захаросана поезия. Напротив, едва след като написах стиховете, аз започнах да си задавам въпроса дали всъщност те не са най-адекватният анализ на филма.

Но все пак се питам какво ми даде началния старт. Колкото и невероятно да звучи, гледайки Открадната красота за първи път, аз се влюбих мигновено в главната героиня Люси - актрисата Лив Тайлър. След като се порових нейната биография, открих смайващи прилики с живота ѝ във филма. Стигнах до заключението, че ролята е писана специално за нея, което според мен означаваше, че режисьорът също е бил влюбен в нея, само че преди да създаде филма. Както прочетох, той тръгнал да търси подходяща за образа на Люси актриса. Бертолучи стигнал до пълно отчаяние, защото актрисите, които му предлагали от всевъзможни посоки, не отговаряли на идеята му за образа. Един ден съвсем случайно в някакво кафене, той вижда жестовете и движенията на Люси в едно момиче. Тя се казва Лив Тайлър и има почти идентична със съдбата на героинята от сценария. Това не може да е случайно съвпадение, както не може да бъде случайно съвпадение, че гледайки филма, аз се влюбих. Просто съм разчел в Открадната красота онази действителност, която е толкова реална и същевременно нереална, колкото може да бъде само поезията. Така се появиха моите стихове."
Стефан Галибов

"Умувах как бих могъл да обознача с една дума поета Стефан Галибов. Прехвърлях слова и никое не ми допадна, затуй взех, та измислих. Невероятник. В краен случай Неправдоподобник. Защото поне за мен той е такъв. Стихотворбите му будят почуда, удивление с необичайността си, вероятно у едни възхита, у други недоумение."
Румен Стоянов

Стефан Зефиров Галибов е магистър по Кинознание от НАТФИЗ Кр. Сарафов. Завършил 34 СОУ Стою Шишков.

През 1996 г. след спечелен конкурс на издателство Свободно поетическо общество излиза книгата му В полза на Австралия с редактор Иван Теофилов. За творчеството си Стефан Галибов е носител на наградата Сребърен Пегас на Съюза на българските писатели от 1986 г. Работил е като журналист във в. Дневник, в. Класа, в. Стандарт, сп. Вокруг Света, сп. България Еър, сътрудничи на в. Новинар, сп. Капитал лайт, сп. Ролинг Стоунс. През 1990 - 1995 - има публикации в списание Перо, в. Литературен вестник, списание Пламък, списание Летера Интернасионал. През 1997 г. е част от проекта Индивидуални топографии в Софийска Градска Художествена галерия с текст-пърформънси Тя и Той. Има самостоятелни фотоизложби в НДК и в Червената къща, в Дома на киното и други.

Член е на Съюза на филмовите дейци, секция Кинокритика. Член на ОЕБ Шалом.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com