Със свръхестествен поглед Св.Хосемария Ескрива разгласяваше неуморно универсалното призвание за святост и за апостолът. Христос призовава всички да придобият святостта в ежедневния си живот. За него и работата е средство за освещаване и апостолът, когато се живее в единение с Христос; Защото, когато Синът Божи стана човек, Той се съедини по някакъв начин с целостта на човека и на цялото творение. (Йоан-Павел II, Обряд за провъзгласяване за блажен на Хосемария Ескрива, Рим, 17.05.1992 г.) ... |
|
Вторият том от поредицата За правата вяра разглежда историческите събития в периода IV - VI век, като всеки един от тях е белязан със своите характерни лица и събития. Четвърти век е векът на Константин I и разгрома на армията на император Валент, пети век е векът на българския княз Атила, шести век е на император Юстиниан I. През този период християнството успешно се разпространило в Европа, Мала Азия и северните африкански провинции на империята. Ересите, които непрекъснато разкъсвали неговото единство, пречели на нормалния и единен живот на църквите. Съзнателно и с много амбиция източните епископи успели да създадат ... |
|
Съставител: Божидар Миленков. ... "Приложите ли това учение в живота си, ще идват хора от всички страни да се възхищават на духовната култура на българския народ. Тогава ще бъдете достойни членове на новата култура, на новата раса. Само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Успехът на Българския народ зависи от това как вие ще работите." Учителя ... |
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
"Предаността е нашият древен дълг към Бога. Това е истинското поклонение. предан в дълбокия смисъл означава пристигнал у дома - в Бога. Преданият е част от сърцето на Бога и затова Бог му изпраща учител. Избрания да е предан, кой може да го спре? На кладата преданият казва: Ето ме, Господи!" Елеазар Хараш Книгата е част от поредицата Из Словото на Учителя Петър Дънов. ... |
|
Това издание предлага беседите на стареца Софроний пред братството и някои поклонници на манастира Св. Йоан Кръстител от 1989 до 1993 г. Те отразяват духовния опит, който е придобил за повече от половин век монашески подвиг и който се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси. Свети Софроний Атонски е един от най-известните и четени писатели-аскети от миналото столетие. Роден е в Русия през 1896 г. Приема монашество на Света гора Атон, където осем години е под духовното ръководство на Свети Силуан Атонски. По-късно основава манастира Св. Йоан Кръстител в Есекс, Великобритания. Паметта му се чества на 11 юли. ... |
|
"Осъзнатото единство с Бога е тайната на живота. Бог излива сам себе си в свещеното единство. В свещеното единство има постоянно преоткриване на неизвестното. Свещеното единство е постоянно обогатяване и обновяване. Който е влязъл в единство с Бога, променя своята реалност и се завръща в състоянието преди сътворението. Ние принадлежим на свещеното единство, а не на света и Вселената." Елеазар Хараш ... |
|
Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
По своето географско положение Балканите се намират между Изтока и Запада, но идейно те стоят над Изтока и Запада. Коя е идейната сила, която спасява Балканите от това да бъдат между Изтока и Запада, но ги възвисява над тях? Това е Православната вяра, единствено Православната вяра. Всички останали фактори като географско положение, култура, наука, ислямска религия, политика, земни тежнения и стремежи, поставят Балканите между Изтока и Запада. А над Изтока и Запада ги въздига Православната вяра, единствено Православната вяра. ... |