"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III представлява научно- ... |
|
|
Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Книгата съдържа богати сведения за карста и пещерите във всички страни по света: за най-дълбоките и най-интересните от тях. Разгледани са основните проучвания (със съответната литература), както и българският принос в спелеологията. Включени са описания на някои от българските експедиции, а също и общи познания за пещерите и пещерната фауна. Данните отразяват положението към август 2012 г. и въпреки че бързо се променят, все пак дават представа колко обширно е съвременното пещерно движение и кои са главните му герои. ... |
|
|
Книгата обхваща трите най-велики века от турската история, в които Османската империя израства като огромна сила в Близкия изток. Родена като погранично княжество в началото на XIV век, Турция се превръща в доминиращ фактор в Анадола и на Балканите и в най-могъщата ислямска държава след 1517 г., когато включва всички стари арабски територии. Един от най-големите изследователи на турската история, Халил Иналджък анализира тази ярка източна култура с цялата й сложност и многообразие, като представя изключителната роля на религията и войната в ежедневния живот, а така също традициите на държавното управление, администрацията, ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Таксиархис Колиас е известен учен византолог, директор на Института за византийски изследвания в Атина, професор по Византийска цивилизация към Атинския университет. След като през 1980 г. Т. Колис защитава дисертация за защитното въоръжение във Византия, в следващите години той подготвя и издава монографията Византийски оръжия. Това е основно, а дотогава - и единственото съчинение на тази тема, и отчасти едва след появата му се наблюдава засилен интерес към изследваната тема в световната наука. Това е причината, поради която предлагаме на читателите този първи превод на книгата на Т. Колиас. Книгата е принос към ... |
|
|
С включена историческа карта на България. ... Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"! Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)... Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима ... |
|
|
Детството е съществен период в човешкия живот и заема значителна продължителност от време в него. продължителността на детството има свой дълбок биологичен, психологичен и социологичен смисъл, който се определя от особеностите на този период в живота на човека и от особеностите на обществения живот, в който протича. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Енциклопедия. ... Народната обредност е прикрепена към датите на източно-православния църковен календар и претърпява редица промени. Религиозен синкретизъм под формата на "битово християнство" или "езическо православие", който е характерен за нашите празници и обичаи. В хода на времето те следват своя естествен процес на развитие, при който едни елементи отпадат, други се модифицират, възникват нови. Постепенно отслабва и се губи първоначалната им обредно-магическа същност. Описанието на традиционните празници е допълнено с данни за православния християнски календар, кратко житие на светеца - патрон ... |
