Трето подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците (в частност на траките). Книгата обобщава неговите изследвания върху редица проблеми на историята и на културата на Древна Гърция. Написана увлекателно, тя ще е интересна за повечето хуманитаристи и за всички любознателни, които се интересуват от древността. ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
“ История на българите ” за първи път ще представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния исторически труд изпъкват имената на водещи наши учени и историци – проф. Д-р Георги Бакалов, проф. Д-р Георги Марков, проф. Д-р Григор Велев доц. Д-р Емил Александров, доц. Д-р Трендафил Митев и доц. Д-р Райна Гаврилова. Идеята на авторите не е да пренапишат или изопачат конкретните факти, а да коригират отдавна наложени погрешни становища и да предложат на настоящите и бъдещите ... |
|
|
Учебник, представящ цялата история на Русия, за последен път бе издаден в България през 1974 г. Изтеклото оттогава време, особено последните 15 години, донесе кардинални промени в живота на тази страна. В историческата наука бяха преразгледани много от смятаните по-рано за общопризнати оценки на "официалната" историография, като някои от тях, особено за съветския период, бяха заменени с напълно противоположни становища. Учебникът обхваща периода от VI в. до 1999 г. (петнадесет столетия). Поради своя ограничен обем той не претендира за осветляване на руската история в цялата й пълнота. В сбита и достъпна форма, ... |
|
|
Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа. Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да ... |
|
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
"Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския народ за отхвърляне на чуждото господство. В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година. Очевидно ... |
|
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
|
|
С приложени от 3 карти, текст и карта на старото положение на народите, населяващи Балканския полуостров. ... В българското слово, песен, образ, танц, обредни традиции и древен календар са закодирани космическите, т.е. свещени познания за света. Достигнали до т.нар. "среда на времената", тези знания се оказва, че са жизнено необходими, както за нас - оцеляващите от безкрайни "присъствия" българи, така и за оскотелия в "цивилизования избор" човешки род. С тази мъдрост светът може много по-безболезнено и безкръвно да извърши очакваната от наши и чужди прорицатели, мъдреци и учители "голяма ... |
|
|
Средновековието е периодът от българската история, който най-силно разпалва читателското въображение. Разказите за славни военни победи, дворцови интриги и борби ни карат да се пренесем векове назад, изучавайки живота на нашите предци. Макар и тази част от родното минало да е достатъчно силно застъпена в образователната ни система, дали наистина за нея е казано всичко? Четири години след своя голям успех книгата Забравеното Средновековие на проф. Пламен Павлов отново е във вашите ръце - във второ, допълнено издание. На страниците ѝ са събрани 30 истории, чрез които известният наш историк ще ни отведе на ... |
|
|
Книгата е посветена на българските календарни празници - тези, които се честват в определени моменти от годишния цикъл. Разказва също така и за родните обичаи, чрез които човекът в традиционната култура се стреми да си осигури здраве и благополучие. Тази книга събира българските празници, обичаи и вярвания, за да изгради пъстрата мозайка на фолклорния свят. Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция "Антропология на словестните традиции" при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция "етномузикология и ... |
