Кое превръща Тервел в умел и далновиден политик? Докъде се е простира българската власт отвъд Дунав? Кога и защо избухва павликянското въстание? Кой е непознатият Пресиан II и каква е историческата роля на забравените жени от Българското средновековие? Всичко това, а и стотици други интригуващи факти, ще разберете в настоящата ни книга с автор проф. Пламен Павлов.

В следващите 300 страници авторитетният български медиевист ни повежда на вълнуващо средновековно пътешествие, чиято цел не е да въвлече читателя в алтернативни или сензационни теории, а да представи по обективен и достъпен начин онези личности и събития, които поради една или друга причина са останали на заден план в историческото ни познание.

Проф. Пламен Павлов е един от най-авторитетните български медиевисти. Завършва история във Великотърновския университет, където от 1984 г. е преподавател по история на Византия и средновековните балкански държави. Доктор по история, професор, автор или съавтор на студии, книги, учебници, енциклопедии, художествена литература. Телевизионен водещ, сценарист и консултант.

"Често очевидното е незабележимо (встъпителни думи

Идеята за тази книга се роди в резултат на сътрудничеството ми с моите млади приятели от сдружение "Българска история". Автор на самата идея е Марио Мишев, с когото през лятото на отминалата 2018-а в напълно "неформален" разговор обсъдихме евентуалното съдържание на книгата. След още две-три срещи, няколко телефонни разговора и обичайната кореспонденция с имейли бъдещото книжно тяло постепенно придоби своята физиономия. Казаното дотук има своята предистория, която е редно да бъде маркирана поне с няколко думи... В списание "Българска история" и особено в едноименния сайт, създаден и развиван от същия кръг млади хора, през последните години бяха публикувани редица мои статии, посветени на различни проблеми на средновековната българска история. Оказа се, че тези статии, някои от които писани преди доста години, предизвикват силен интерес сред една "невидима", но достатъчно широка, интелигентна и любознателна публика. Именно този интерес е мотивирал редакцията на "Българска история" да ми предложи да обединим определен брой текстове, по правило неголеми и разнообразни, в книгата, която вече е в ръцете на читателя. А защо "25 истории"? Защото 10, 15 или 20 са малко, а 30 и повече са много! Поне до такъв извод стигнахме в нашите разговори с Марио Мишев, който от самото начало вярно беше преценил обема на бъдещата книга.

Според Марио Мишев и неговите колеги тази непретенциозна книга покрива неписаните, но и толкова важни изисквания за достъпен език и увлекателност, без разбира се, да се стига до евтини "сензации" и профаниране на историческите знания. Тази оценка безспорно ме радва, но и задължава... Така или иначе, целта ни е да бъде хвърлена нова светлина върху малко познати събития и личности, да станат по-ясни контактите и конфликтите, културните и духовните влияния между средновековна България и други страни и народи. Част от събраните в книгата текстове са познати от предишни мои публикации, включително и в интернет, като в случая са преработени и допълнени с нова информация. Други са писани през последните няколко години и именно в тази книга за първи път попадат в полезрението на читателите.

Независимо от (а може би и поради!) своята възраст, с присъщата им енергия и вътрешна мотивация, хората от сдружение "Българска история" вече притежават солиден опит като автори, издатели и популяризатори на историята. При многобройните си срещи с ученици, студенти и хора от различни поколения из цяла България те вярно напипват пулса на публиката, провокират присъщото за всеки мислещ човек любопитство да надникне отвъд датите, имената и "сухата" материя на историческата наука. Казвам го не от куртоазия, а защото съм пряк свидетел на такива срещи.

Вродената човешка любознателност, вълнението от досега с миналото и стремежът за неговото осмисляне намират особено благодатна почва, когато става дума за Средновековието. Колкото и да сме привързани към по-новата и модерната история, да са ни интересни Античността и хилядолетията на праисторията, именно Средновековието за нас, българите, притежава очарование, което не се вмества в думите... И за да бъда напълно "себе си", не мога да устоя на изкушението да "ре-цитирам" поне отчасти едно мое стихотворение от далечната 2001 г. Тогава по инициатива на нашите бесарабски сънародници няколкостотин българи от много страни се събрахме пред могилата на прародителя Кубрат при селцето Мала Перешчепина в Полтавска област на днешна Украйна.

Защо ли
някой някъде
извън
и сред човешкия мравуняк
таеше дъх, не дишаше
неразпознат…
Шепа пясък,
полъх в клоните
на онзи бор,
гледаше ме през окото на онази птица…
Никога не беше умирал,
беше там
огромен и невидим -
по принцип очевидното
е незабележимо.

През вековете на робството, в последвалите след Освобождението години на подем, но и на трагични изпитания, споменът за средновековна България е породил в нашата национална психика изключителен пиетет към нейните личности и събития. Изпълнените с романтика, героизъм, изпитания и тайнственост времена на "великото царство България" вълнуват Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев...

Имената на изявените ни средновековни владетели са знаме за въстаналите срещу чуждата тирания българи през април 1876-а и Илинден - Преображение на 1903-та. Големите ни историци от XIX и XX в., чиито имена са цитирани неведнъж в тази книга, не могат да избягат напълно от емоционалното съпреживяване на миналото, на помислите и делата на нашите далечни предци. Колкото и да е странно за някои, нашето отношение към средновековна България не се е променило кой знае колко и във времената на "глобалното село", високите технологии и изкуствения интелект. И не е необходимо, защото е част от нашата човешка и българска същност, без която не можем.

Велико Търново, 21 януари 2019 г."
Из книгата