"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
Вълнуващ разказ за последната руска царица. Сякаш са шахматни фигури, Романови мълчаливо се готвят за ново преместване. Царица Александра мечтае да види омъжени четирите си дъщери. След абдикацията на царя вече се е отказала от грандиозните планове за малкия Алексей, надявайки се да се отдаде на спокоен живот някъде далеч от светския. Чувства липсата на приятеля си Распутин - единственият мъж след любимия ѝ Ники, който истински я е разбирал. На последното място, където са отведени с очакване да бъдат освободени, Александра се заема да задоволи любопитството на дъщерите си за своето минало, като описва един ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |
|
|
Сборник с лозунги от времето на социализма."След глад и мизерия - тежка индустриализация! Рейган - враг номер едно на тутраканската селищна система. Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглоден с 0.02 ст. Да живее 10-и септември, ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! 25 години размяна на циркови номера между СССР и България!" Из книгата ... |
|
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
В Пътеводни митове Джоузеф Кембъл изследва трайната сила на универсалните митове, които влияят ежедневно върху живота ни, и разглежда процеса на създаване на митове от първобитното минало до непосредственото настояще, връщайки се винаги към източника, от който извира цялата митология - творческото въображение. Кембъл подчертава, че границите, разделящи земята, са разбити; че митовете и религиите винаги са следвали определени основни архетипи и вече не са изключителни за отделен народ, регион или религия. Той показва как трябва да разпознаем общите им знаменатели и да позволим на това знание да бъде полезно за ... |
|
|
Дългият път на древните българи. Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде са преминали древните българи по дългия хилядолетен път, който са изминали, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали небесния народ? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и неговия хунски съюз във всичко това? Малцина познават наистина похода на предците ни до земите, превърнали се по-късно в българска държава. Новият исторически роман на ... |
|
|
Архетипи. Праистория. Проявления. Книгата представя божествата на съдбата в митологиите на различни народи. Те се проявяват по разнообразни начини - в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други - ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка. Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици. Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата - за преденето и тъкането, за текста ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
"Забранявана и отричана, но неизменно обичана, трилогията "Петдесет нюанса" е попкултурен феномен, който завладя света!". Ню Йорк Таймс Книга втора от трилогията "Петдесет нюанса". ... "Петдесет нюанса" разбива всички рекорди! Трилогията достигна 30 млн. тираж по света – една от най-бързо продаваните поредици, като остави зад себе си романите на Дан Браун и Джоан К. Роулинг. Изплашена от ексцентричните сексуални наклонности и мрачни тайни на Крисчън, Анастейжа скъсва с него, за да започне нова кариера в американско издателство. Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл ... |
