След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
|
Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под надслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти". Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки ни вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
|
Роман от автора на "18 % сиво". ... След тринайсет години живот в Америка и поредица от провали Никола Марков се връща за пръв път в родния си град за погребението на баща си, загинал при наглед нещастен случай. Синът не може да прости греховете му, а и няма време да се връща към миналото си, защото зад Океана го чакат неотложни проблеми. Плановете му обаче се преобръщат внезапно, а това, срещу което се изправя, ще промени посоката на живота му завинаги. В края на 19 век младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост - от тираничната си сестра, от закостенелите порядки, от монотонността на ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
