Първият и единствен роман на един от най-великите поети на всички времена - Райнер Мария Рилке (1875 - 1926), "Записките на Малте Лауридс Бриге" са своеобразна изповед на една тревожна, търсеща душа, която се опитва да осмисли човешката природа и идеали, самотата и смъртта, стремежа да прикрием истинското си "Аз", за да се впишем в изумителния хаос на света наоколо. Рилке ни превежда през видения, блянове, сънища, спомени, които са в рязък контраст с действителността, съчетава с дързост и размах делничните разкази с философските прозрения и черновите на бъдещи стихотворения, търси подбудите зад ... |
|
|
"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
|
Пленница между две несъвместими култури. ... "Все още съм жива, ала постоянно мисля за смъртта. Ден и нощ чувам заплахите на близките си и страхът ми е толкова силен, че не ми позволява да водя нормален живот. Много бих искала да живея като обикновените австрийски момичета, но не мога. Родителите ми заплашват да ме убият. Аз съм пленница между две несъвместими култури. Името ми е Сабатина Джеймс. А това е моята история." Сабатина (името е псевдоним) е на десет години, когато семейството ѝ се мести да живее от Пакистан в Австрия. Момичето бързо научава езика, попива културата и свободата в новата страна и ... |
|
|
Джоузеф Конрад не смее да нарече "Тайният агент" роман. Първоначално има намерението да напише разказ, озаглавен "Верлок" — по името на главния герой. Както винаги, пише бавно, борейки се с чуждия език. Тогава е на 40 години. Отдавна е напуснал френския търговски флот. Живее в Англия, говори английски и от девет години е женен — един доста нещастен брак — за Джеси, простодушна англичанка (с която се е запознал, докато е живеел в пансиона на майка ѝ). Писател и бивш моряк, той едва ли е най-подходящият кандидат за домашен уют. А и съпругата му го дарява с болнав и хилав син, към когото той се ... |
|
|
Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват. Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън. Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава. Авторът на " ... |
|
|
"Подозирам, че след излизането на литературната анкета, най-често задаваният ми въпрос ще бъде: А защо избрахте Кирил Кадийски? За посветените е ясно, но тъй като те стават все по-малко и малко, предпочитам да отговоря още сега. Първо - защото той е не само най-колоритният представител на нашето поколение, но и най-стойностният, най-завършеният, най-цялостният. Второ - защото за мен Кирил Кадийски е между най-значимите български творци и съм убеден, че времето само ще препотвърждава тази моя оценка. Трето - защото, бидейки измежду най-ярките посланици на българската култура по света, той е от малцината наши ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихотворения на един от най-мъжествените и драматични български поети, пиесата "Прокурорът", публицистика, словото на Джагаров, произнесено след връчване на специалната награда за чуждестранна литература на Френската академия; редове от биографията и статии от Св. Игов, Ч. Добрев, Д. Канушев, Л. Левчев|_blank, П. Матев и Иван Гранитски. Пред надписите Тая сутрин на стената, на ледясалата каменна стена, аз прочетох десет имена. Десет песни чух. Десет погледа почувствах в мене. Десет знамена Видях развени, тая сутрин. Дълго аз стоях пред тях, дълго не посмях да се подпиша. Георги ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Второ издание. ... Солунският чудотворец в автентичната си версия от 1942 година. В годината 1197 -ма малкият Йоаница става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Нарекли го Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ѝ всички български земи. Той осъзнава, че никоя от съседските страни няма да изпълни исканията му, затова българският цар се нуждае от ... |
