Думи за Георги Йорданов ... Идеята да бъде публикуван сборник с впечатления и мисли за Георги Йорданов се роди спонтанно сред негови колеги, другари, приятели. Седемдесет и петгодишнината му, като всяка кръгла дата, е повод за равносметка. Впечатляващо е, че този път тя се прави не от самия Георги Йорданов, а от хора, които го познават, с които дълги години е работил и общувал. Така че в сборника "Живот на длан" няма да срещнете "официозни" позравления с параден тон. Тук всичко е лично, близко, пропито от сърдечност. ... |
|
|
Популярният актьор и шоумен разказва живота си от детството до голямата театрална сцена - увлекателно, непринудено и на места пикантно. В повествованието умело се преплитат забавни ситуации, портрети на хора, остроумни разсъждения. ... |
|
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
|
Хроника от краткото столетие ... "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили и... може би... се старае да им помогне с някоя от противоотворите на изкуството."Леон Даниел ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
Преди 85 години видни наши интелектуалци издигат на поета паметник от думи чрез тази скромна, но безценна книга. Тя съдържа кратки спомени и други текстове, посветени на паметта на П. К. Яворов. Всеки от авторите е намерил какво да каже за поета по повод 5-годишнината от самоубийството му. Текстовете са набирани, тъй както са пристигали в редакциите на списанията "Съвременно изкуство" и "Обществена обнова", инициатори за появата на споменика. Оттогава до днес части от книгата непрекъснато се препечатват и цитират. Но "Яворов споменик" излиза в ново издание едва сега. Само текстът е предаден ... |
|
|
Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба. "След разгрома Георги ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
Известният поет се представя със сборник избрани творби. Лиричен и вглъбен в тайните на битието, изцяло потопен в сакралността на родното, Драгомир Шопов създава своя завладяващ лиричен свят, който не оставя читателя равнодушен. "... И побелях като снега. Затрупан от неволи и съмнения, остава ми сега да се спася в едно стихотворение." Из книгата ... |
|
|
"Книгата с есета на Иван Гранитски е важна за развитието на новия тип критическа мисъл, защото тя е написана не от "художествен", а от литературен критик. Освен всичко друго и от активен играч на галерийната сцена, защото именно той организира изложбена зала в издателство "Захарий Стоянов", която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои изложби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин на влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции в него."Иван Маразов ... |
|
|
Томчето с избрана лирика е побрало любовни вълнения, поднесени завладяващо и откровено, пейзажни стихотворения, в които поетът показва умението си да долавя нюансите в природния свят наоколо, където са втъкани и трептенията на душата. Още – гражданска лирика, написана честно, с искрена болка за съдбата на Отечеството. "Човек живее винаги надвесен над своя бряг, отвесен и скалист, защото стане ли животът есен, денят е само капнал, мъртъв лист." ... |
