В История на централното банкиране и поробване на човечеството бившият южноафрикански банкер Стивън Гудсън обяснява как е възникнала "измамата" с централното банкиране и как тези, които я управляват, са използвали властта си през цялата история, за да подкопават правителства и да създават войни, които не само са носели огромни печалби, но често и за да свалят режими, чиито банкови системи не са били под техен контрол. Манипулацията на заемодателите е способността да създават пари от нищото, след което да ги отпускат като заем и да акумулират лихва върху кредита, а след това да преотстъпват тази лихва за ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Покъртителен роман за загубата, майчинството и света на невинното детство! ... Детството на Зоуи Морган е белязано от трагично заболяване на сестричката ѝ. Това оставя у нея незаличим спомен. След години Зоуи започва работа в приют за малтретирани деца и грижата за тези неоправдани същества се превръща в смисъл на живота ѝ. Там среща Остин Робъртс, в когото се влюбва. Остин и Зоуи се радват на щастлив семеен живот, украсен от дългоочакваното им дете Джейми. Но съвсем скоро старите травми започват да диктуват поведението ѝ. Тя е въвлечена в лабиринт от ужасяващи събития. Призраците от миналото ѝ я ... |
|
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
|
Истините и лъжите за най-големия пророк на всички времена. ... Френският гадател от XVI в. Мишел дьо Нострадамус и мрачните му, но хипнотични предсказания не спират да омагьосват света вече няколко столетия. В миналото той е извор на мъдрост и вдъхновение за много исторически фигури. И тогава, и днес пророчествата му често биват осъждани и заклеймявани. Но едно е сигурно - мистичният образ на Нострадамус не потъва в забрава. Винаги, когато това е напът да се случи, от мъглявината на словата му изплува ново знамение за настоящия ден. Световноизвестният автор и експерт по окултни практики Джон Хог пише единствената пълна ... |
|
|
Обсебващ трилър, вдъхновен от реални събития. ... Психиатричната болница "Гаустад", Осло. В едно смразяващо утро тялото на пациент е открито мъртво след удушаване в килията му, а устните му са застинали сякаш в последен опит да изкрещят. С разследването се заема опитният инспектор Сара Геринген, но тя разбира незабавно, че този случай е като никой друг... Стотици въпроси се сблъскват в опита ѝ да разгадае мистерията около вероятното самоубийство: Защо жертвата има белег с номер 488 на челото? Какво означават тайнствените рисунки на стената на стаята му? Защо болничният персонал отказва да разкрие ... |
|
|
Ново преработено издание. ... Биографичната книга "Животът и смъртта на Людмила Живкова" е плод на дългогодишните усилия на автора Иво Милев. След задълбочени проучвания от 2009 година насам, прелистване на над 50 000 страници неизползвани и прашни архиви, се ражда максимално подробен биографичен разказ за дъщерята на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков наричаната още "бялата птица на българската култура". В центъра на този разказ е личната драма и трагедия на една жена, умряла с чувството, че е предадена, изоставена и излъгана, дори от собствения си баща, а смъртта ѝ и до днес ... |
|
|
Където пеят раците на Дилия Оуенс - една от най-четените и най-търсени книга в Амазон, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати и с трогателния образ на малката Кая. Романът няма да остави и вас равнодушни, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати, с трогателния образ на малката Кая, изоставена съвсем невръстна първо от майка си, която си тръгва, без дори да се обърне, после от братята и сестрите си и накрая от баща си, несретника, който отмъщава на най-близките си за своите ... |
|
|
Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
