Роман за сънищата и съдбата. Възможно ли е пет изключителни жени от миналото внезапно да влязат в живота на една съвременна млада дама и да го преобърнат? Възможно ли е вълнуващи писма да прескочат столетия и да стигнат по неведом път до своя получател? Възможно ли е забравените съдби на непознати хора да повлияят на настоящето и да променят възприятията ни за света? В романа Смирена Ина Ясипова разказва една романтична история, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо. В дебютния си роман Жива Ина Ясипова ни поведе на завладяващо дирене на мистично познание, а в Посветена седем ... |
|
|
Тес Дърбифийлд знае какво е да работиш много и да получаваш малко от живота. Семейството ѝ едва свързва двата края. Затова, когато разбират, че произхождат от влиятелния в миналото род Д'Ърбървил, изпращат Тес да възстанови връзките с далечните им роднини. Алек Д'Ърбървил е очарован от девойката. Нейната невинност и неустоима женственост го запленяват. Безскрупулен и себичен по характер, той я прелъстява и променя живота ѝ. Няколко години по-късно Тес среща напълно различен мъж. Ейнджъл Клер е нежен, искрен и предлага на Тес любов и спасение. Младата жена е изправена пред избор. Да прегърне ... |
|
|
Биобиблиографията отразява цялостната научна дейност на проф. Михаил Арнаудов - от първата му публикация през 1893 г. до 1998 г. Включена е и литературата за живота и творчеството на учения. Всяко заглавие е придружено с анотация, подчертаваща най-същественото в произведението. Представени са и всичките рецензии, отзиви и полемики върху неговите трудове. ... |
|
|
От изток идва светлината. ... Стефан Бакърджиев е роден на 12 ноември 1955 година. Завършил е гимназия с преподаване на френски език в Стара Загора и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Издал е два романа: "Миг преди празника" (1995) и "Шепа прах от урните" (2006). Главен редактор на списание "Кула". ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
|
В сянката на Просвещението. ... От срещата между Цветан Тодоров, мислител с ярък облик, и първия гениален художник на модерността животът и творчеството на Гоя се разкриват в нови измерения. В тях съжителстват материалното и духовното начало, амбициите за светски успех и безкомпромисното търсене на истината, публичните изяви и самовглъбяването, разумът и ирационалното. Своя проникновен прочит на близо седемдесет картини Тодоров обвързва с биографичния, историческия и естетическия контекст на тяхното създаване. Но след дълбокото потапяне в епохата на Гоя той извежда творчеството му на повърхността на нашата. Така ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
"На 14 февруари 2009 г. се навършват 100 години от рождението на големия лечител, учен и човек - академик Ташо А. Ташев. Това бе поводът преди по-малко от половин година някои от неговите ученици и работили с него колеги да се съберат и се опитат да организират скромен научен симпозиум, посветен на неговата памет, както и да издадат този сборник. Особено сме благодарни за помощта, която ръководството на БАН и лично нейният председател акад. Н. Съботинов ни оказаха, и особено за топлината и разбирането, които получихме от дъщерята на Ташев - госпожа Бистра Ташева-Бобева, която ни предостави богат снимков материал. ... |
