"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Книгата е част от серията "Любимци на публиката". ... "...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя "Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети..."Такава е Надя Тодорова през 1933 -а, когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди - театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. "Книгомания" за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса - пет изписани на ръка тетрадки. ... |
|
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
|
Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
|
Peregrino нарича себе си самият свети Игнаций в своя разказ, така е подписвал и някои от писмата си. И той наистина е peregrino в пълния смисъл на тази испанска дума, която съвместява значенията поклонник и странник - странник, какъвто е не само защото извървява хиляди километри из чужди земи, но преди всичко заради вътрешното пътуване до човека, чиято единствена цел е апостолското служение за "още по-голямата Божия слава". Днес Автобиографията на основателя на Обществото на Исус и пръв негов генерален предстоятел се чете и изучава като фундаментална творба, която помага както да се вникне в личността на свети ... |
|
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
Лалето на копнежа е исторически роман, изобразяващ най-славните времена на Османската империя в изкуството и естетиката, елегантността и величието на мечтите. Същевременно това е епоха на разточителство и разхищения, на икономически и социален колапс. Известна е като Ерата на лалетата, когато избухва голямото социално въстание от 1730 г., променило съдбата на Турция. Романът започва с историята на млад мъж, който намира красивата си съпруга, убита в сватбената нощ. Невинният младеж е обвинен в убийството и хвърлен в затвора. За да докаже невинността си и да открие убиеца, той разполага с една-единствена улика - ... |
|
|
Всепризнат факт е анонимността и на най-забележителните сгради в градовете на България. А още по-малко знаем за архитектите, които ги създават. Тази книга е първи опит делото на италианския архитект Пиетро Монтани да намери място в съвременната ни историография. След двайсетгодишна кариера в столицата на Османската империя - Цариград, като придворен архитект на султана, от 1879 до 1885 година той е главен архитект на Източна Румелия, автор на нормативната база в строителния процес на младата държава. По негови проекти са построени сградите на Областното събрание, на Мъжката гимназия, Държавната болница и Девети пехотен ... |
|
|
Животът в царство България през 30-те и 40-те години на XX век."Иска ми се книгата да не се възприема като автобиография, въпреки че до голяма степен отразява мои наблюдения, преживявания и спомени за едно отминало време. Иска ми се да съм успяла да опиша живота на моето поколение през 60-те и 40-те години на 20-ти век, с неговите плюсове и минуси. Иска ми се, като връщам възрастния читател към спомените на неговото детство и юношество, той отново да преживее годините на безметежна младост. Иска ми се младият читател да усети чара на патриархалното семейство и да оцени прогреса на днешния ден, без да се отказва да ... |
