"Лека нощ, сладки сънища" разказва за един необикновен ден, 30 април 1945 година, в самия край на Втората световна война, наречен от автора "нулево време" - между покрусата и надеждата, новото и старото, смъртта и живота. На фона на полуразрушения град Бърно се преплитат съдбите на младия евреин Индржих, предопределен да промени съдбините на бъдните хора, но неспособен да се справи с демоните в душата си, и на двойка ентусиасти, които вървят по следите на пратка чудодейно лекарство, но когато се сдобиват с него, осъзнават, че няма лекарство за вездесъщото зло. Помагат им приказни и митични персонажи, ... |
|
За подвизите на крал Артур и неговите рицари съществуват многобройни легенди и рицарски романи, разказващи предимно за търсенето на Светия Граал и спасяването на прекрасни дами. В литературата и в масовото съзнание за образа на Артур окончателно е допринесъл и Томас Малори със своя мащабен епос "Смъртта на Артур", в който е обединил и оформил литературно всички най-разпространени легенди за Артур и рицарите от Кръглата маса. Издението "Легенди за крал Артур" е съвременен литературен преразказ на епоса на Томас Малори (XV век). Прекрасните илюстрации в книгата са изпълнени в неоромантичен стил от двама ... |
|
Любовен роман и послание за изпитанията пред любовта, която може да има много лица. Може да бъде различна според разбиранията на влюбените и невинаги да дава това, което се очаква от нея. Любовта, която поразява, без да пита или избира. Водена от нейните си правила. По-древна от света, който си мислим, че познаваме. По-необяснима от всичко, за което сме решили, че има намерени определения и създадени правила. Често от хора, които вярват, че я познават – Любовта – така красива в своята неизвестност. Истинска история, разказана и споделена от единия влюбен, за да достигне до сърцето на другия с въпроса към него: " ... |
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах ... |
|
"Детство" е един много специален сборник, сътворен с любов и сърце, със спомени от детството на тридесет и четири човека, споделили една своя съкровена емоция. В книгата са събрани тридесет и пет разказа, малко носталгични, понякога тъжни, много топли, изключително весели като смешните случки, описани в тях, но най-много – прегръщащи ни с онзи незабравим воал на приказното ни детство. Книгата със спомени е замислена и създадена с цел да помогне на децата в един от най-трудните им периоди – когато за първи път се сблъскват с думата диабет – неканеният гост в семейството им, с когото се налага вече да се ... |
|
"Трусът" е посветен на един от най-драматичните епизоди в българската история - колективизацията,стоварила се върху българското село като стихийно природно бедствие. Романът така и не успява да види бял свят в собственото си време поради отказа на Илия Николчин да подчини своя разказ на идеологическите клишета. Илия Николчин (1931 - 2011) е писател, автор на книги с разкази, романи и документална проза. "Завършен през 1975 г., в периода между "Мъртво вълнение" и "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, "Трусът" промисля събитията в българското село от началото на 1950 -те. Прочетох ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
Бьорстад ще ликува, но и ще пламне. Продължението на разбилата вече хиляди читателски сърца "Бьорнстад". ... Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще ... |
|
Хляб и надежда е книга за радостта, тъгата и надеждата в живота на едно семейство, обрекло се на ценности, които други удобно са загърбили. Тя е разказ за честния труд и трънливия му път в общество, което често заобикаля интелекта, талантите и старанието, и затова са популярни обиколните пътища към успеха. Книгата напомня за понятия като достойнство и вяра в красотата и доброто - тяхното тихо, но категорично проявление. Пред каквито изпитания да го поставя животът, ако човек има обичта и подкрепата на семейството, може да измине пътя си почтено. На работа, в училище, в делник и празник, героите носят грижата и ... |
|
Томаш Нороня изследва важни археологически находки в некропола под базиликата "Свети Петър". Португалският учен обаче трябва да прекъсне работата си, защото самият глава на Католическата църква иска да се срещне с него. Папата му споделя секретна информация: Ватиканът е бил ограбен. Той му възлага задачата да разбере кой е откраднал важни документи, уличаващи висши духовни лица в огромни финансови злоупотреби. С помощта на създадената от папата одиторска комисия Томаш бавно разплита мрежата от скандални измамнически схеми и парични машинации. За негово огромно учудване, те се простират извън границите на ... |
|
Той посвети живота си на един безкраен шедьовър: изграждането на по-добро бъдеще. Инструментите на неговата професия включваха вяра, предпазливост, решителност и способността да учи - да се променя и израства. Но най-важният инструмент за него беше надеждата. Той използваше надеждата, за да посажда семена дълбоко в твърдата земя. Животът му бе непредвидим и изключителен, както и любимият му дом. Той вярваше, че постигането на мира и превръщането на Израел в едно по-добро място са част от пътя към създаване на един по-хармоничен, процъфтяващ и благороден свят, и едва ли има по-висока цел, която един човек би могъл да си ... |
|
Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време - човек от плът и кръв - войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис. Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан - момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос", и в романа " ... |