Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Прекършеният живот е на Георги Муравиев Радев, спомените и размислите са негови, а досиетата са от архивите на вездесъщата Държавна сигурност. ... Уважаеми читателю, книгата, която държиш в ръцете си, е историята на един "Бивш" човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата "народна власт", но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух. Искрено се надявам да разбереш истината за мракобесното комунистическо време и всички заедно да не допуснем никога вече то да се ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Впечатляващо е литературно-критическото и публицистично творчество на Благовеста Касабова. Всяка нейна книга показва образа на високоинтелигентен, съвестен и честен автор, който не се бои от истината. Тя има верен поглед за всичко, което ни поднася живота и което намира място в произведенията на нашите литературни творци от всички поколения. Като изявен литературен критик Касабова е наясно с литературните факти и явления. Нейните задълбочени анализи, усета ѝ за изящното слово, нейната позиция, която не търпи никакви цензурни ограничения и най-сетне, не на последно място, изразителния ѝ слог ѝ ... |
|
|
"Преди да разгърнете страниците на неповторимата биография на Гоце Делчев от неговия най-близък приятел и съратник П.К. Яворов, ще имате възможността да си припомните два от най-впечатляващите документа, в които Гоце отстоява същността си на българин и на български революционер в писмата си до Никола Малешевски и Ефрем Каранов. В тия документи апостолът декларира принадлежността си към българския народ, а в писмото си до Е. Каранов изрично подчертава своите съмнения в освободителната мисия на Русия към Македонските българи. Тука са прибавени и запазени документи от учителството на Гоце в Банско, където е главен ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
"Никога не съм и сънувал, че ще пиша книга за големия български футболист и треньор Манол Манолов-Симолията. Познавахме се. Отнасях се с голямо и искрено уважение към него. Мисля, че и Симо ми отговаряше със същото. Ценях най-много искрящата прямота в характера му. Той е един от героите на моята трилогия "Футболната романтика на България". Срещахме се неведнъж и по други поводи, извън журналистическите ми интереси. Знаех, че синът му Тома отдавна напусна България и хвърли може би завинаги корен в САЩ. Не подозирах, че има и друга рожба. Докато през зимата на тази 2016 година ми позвъни по телефона непознат ... |
|
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |
|
|
В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
