Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
Историята на българската литература тепърва ще открива истинската стойност на една уникална личност със свое неповторимо присъствие сред ярката плеяда от художествени творци на нашето съвремие. Поет и преводач, разказвач и романист, драматург и публицист, Стефан Гечев бе преди всичко интелектуалец от най-висок ранг, свободен дух, устремен към тайните на мирозданието, отдаден изцяло на собствените си идеи. Скромен като личност, дистанциран напълно от тщеславието и популярността, Стефан Гечев ни остави творбите си, от които ние ще имаме все повече нужда. Този том от поредицата "Съчинения в 5 тома" съдържа романа ... |
|
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
|
Един тайнствен чужденец се появява в двора на Великия могол с вълшебна история, предназначена само за ушите на царя. Тя ще реши съдбата на младия флорентинец с многото имена, който броди из света, за да стигне до целта си, но винаги по заобиколни пътища. По магически заобиколен път Рушди води читателя през многобройните пъстри и омайващи дипли на разказ, който с вълшебна алхимия споява два свята - този на Изтока и този на Запада - и ни оставя без дъх. Подобно на Шехеразада, младият Николо Веспучи от Запада разплита пред Великия владетел на Изтока приказката за една чародейка, невероятна история, която води там, където ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
|
Русия, лятото на 1856 година. Алексей, непокорният син на Мария Карповна, вдовица и още запазила хубостта си, се завръща от дълго отсъствие в семейното имение, което майката ръководи с неумолима власт. Мария е готова на всичко, за да държи Алексей в подчинение и да го ожени за Агата, грозноватата ѝ бивша компаньонка. Алексей отказва и в крайна сметка неговият брат, безволев лицемер, приема женитбата. Различни перипетии позволяват на Анри Троая да очертае характерите в хода на непрестанните семейни войни. Развръзката е неочаквана, но отговаря напълно на логиката на разказа и довежда до завършека на този неголям, но ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Името на проф. Карл Джераси – световноизвестния химик от Станфордския университет, е известно на мнозина български учени и интелектуалци. Откривател на противозачатъчното хапче, той е и автор на няколко книги и пиеси, принадлежащи към почти непознат у нас жанр science-in-fiction (наука в белетристиката), който няма никакви допирни точки с научната фантастика. Книгата „Дилемата на Кантор“ е разказ за пътя към Нобеловата награда, за етиката на учения, за междуколегиалните отношения. ... |
|
|
Професорът по история и експерт по криптография Томаш Нороня е поканен да довърши изследването на учен, намерен мъртъв при странни обстоятелства. Преди смъртта си колегата му е проучвал епохата на Великите географски открития по поръчка на голяма американска фондация. В книжата на стария професор Томаш се натъква на странен шифър, който той трябва да разкодира. Оказва се, че кодираното послание крие отговора на въпрос, който досега историците не е успели да разрешат: кой всъщност е бил Христофор Колумб. Истината за самоличността на мореплавателя и за дворцови задкулисни игри ще преобърнат съвременната трактовка на ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
